Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Той се подсмихна.

— Научих за враждата между саксонците и келтите Корниш още в първия замък, до който стигнах по пътя си. Там едва не ме оковаха, но нали ме знаеш какъв съм си сладкодумен.

— Да, знам. О, Селиг сега съм толкова щастлива…

Той постави пръсти на устните й и спря изблика на чувства.

— Направи ме и мен така щастлив, Крис. Кажи ми, че саксонците не са те изнасилили.

— Да са ме изнасилили? Не, не са ме насилвали. — Тя не му даде възможност да се успокои. — Но съвсем искрено и в пълния смисъл на думата споделям леглото на лорд Ройс. — Дъхът му излезе със свистене между зъбите и тя бързо постави пръсти на устните му. — Не казвай нещо, което ще ме накара да съжалявам, че съм била откровена с теб, Селиг. Мисля, че обичам саксонеца. По-сигурна съм в това, че го желая. Желая го от първия път, когато го… е, може би не точно от първия. Но той ме омагьоса още тогава. Влезе на коня си в двора, където ние бяхме оковани и ни изгледа с такава омраза — още тогава ме омая! Разпореди се всички да умрем. Но на следващия ден промени решението си и дойде да ни каже, че ще работим на строежа на каменната стена на крепостта му.

— Ще работим? Принудил те е да вършиш такава работа?

Тя се засмя.

— Да. Торолф и другите ми помогнаха да скрия външността си. Смятаха ме за момче и това продължи около седмица. Но мъжете не можаха да останат напълно верни на преструвката. Помагаха ми и, струва ми се, точно това ме издаде, или поне привлече прекалено много вниманието към мен. Саксонците решиха, че останалите се грижат така за мен защото аз съм водачът им. Във всеки случай това доведе до разкриването на пола ми и тогава бях преместена в залата.

— И в леглото на саксонеца?

Тя силно го удари в корема. Селиг се преви надве и издаде едно високо: „Хуууух“.

— В името на Тор, Кристен! Внимавай!

— И ти внимавай как ми говориш — гневно го предупреди тя. — Аз съм голямо момиче. Не съм длъжна да ти давам отчет. И не съм скочила направо в леглото му. — Не искаше да му разкаже всичко, което бе казала на Торолф. Вече по-спокойно Кристен довърши: — Истината е, че той ми се дърпаше.

— Какво?

Изумлението му я накара да се засмее, въпреки раздразнението й към него.

— Истина е. Знаех, че ме желае, но се бори сам със себе си. Никой мъж не ме бе отблъсквал така преди.

— Добре знам това. На бая глави съм правил цицини тъкмо защото не са имали желание да се отдръпнат.

Кристен не можа да се сдържи. Думите му я накараха да се закиска.

— Да, но саксонецът се бореше с влечението си към мен и колкото повече му се противопоставяше, аз толкова повече го желаех. Нарочно го съблазних, Селиг. — Трудно беше да се признае такова нещо на брат, но Кристен нямаше намерение да обвинява Ройс, че я е прелъстил, когато беше точно обратното. — Преди две седмици завоювах своята победа — той ме отведе в леглото си. Оттогава спя в стаята му. Тази вечер дойдох направо оттам.

— Наистина ли го обичаш, Крис?

— Така трябва да е. Не съм съгласна с всичко, което върши. Много пъти ме е вбесявал до лудост. Но не мога да го мразя. Не го намразих дори и когато ме окова, макар че мразех веригите си повече от всичко на света.

— А той какво изпитва към теб?

— Не знам. Той ме закриля. Показа и известна загриженост. Но това не е повече от вниманието, което би отделил на някоя вещ. Въпреки това не ми стори нищо, когато се опитах да избягам. И зная, че всъщност не му харесва да ме оковава във вериги. Просто не знам — довърши тя.

— Той още ли те желае?

— Да, в това отношение няма никаква промяна.

— Тогава…

— Въпреки това ще се жени за друга.

— Да, спомена това — каза Селиг, след това внезапно избухна. — Не! В името на Один, не! Ще се ожени за теб!

Тя поклати глава.

— Селиг, аз съм негова робиня. Защо да се жени за мен, щом вече ме притежава — така разсъждава той.

Той изсумтя.

— Татко би могъл да му каже едно-друго по този въпрос.

В очите й заискри смях.

— Да, би могъл, но не е тук, за да го стори.

— Тогава аз ще го…

— Няма да го направиш. Ройс не трябва да узнае, че си мой брат, каквото и да ни струва това.

— В такъв случай ти какво ще правиш, Крис?

Мускулите на челюстта й изпъкнаха.

— Ще се наслаждавам на този мъж, докато мога. Когато се ожени, ще се махна от тук.

— Просто така? Макар че го обичаш?

— Какво друго мога да направя? Сега поне и ти си тук, та да ми помогнеш да избягам, когато съм готова. А ако можеш да помогнеш на останалите по-скоро да се махнат от това място, направи го. После ще се върнеш за мен.