Джоана Линдзи: Любовницата на пирата

— Бебето е мое, както и майка му — твърдо отвърна Тристан.

Жизел се усмихна. Тя виждаше колко горд се чувства Тристан.

Мадлен излезе от кухнята и избухна в сълзи, като видя Бетина и бебето. Скоро дойде и Малома, а Жюл донесе от мазето бутилка ром, за да отпразнуват щастливото завръщане. Кейси пъхна чаша ром в ръцете на Тристан и искрено се усмихна.

— Нали ти казах, че може да имаш дъщеря? Сега сигурно ще разбереш защо настоявах да стоиш далеч от Бетина. А може би е още рано да изпитваш бащински чувства. Освен това едва ли ще видиш как дъщеря ти пораства — ухили се Кейси. — Ще бъдеш ли край нея, за да я пазиш от мъжете, или ще оставиш тази задача на мен?

— Ще бъда до нея, стари хитрецо — отвърна с усмивка Тристан. — И сигурно ще бъда много по-строг баща от теб, когато се отнася за честта на дъщери ми. Вече не бива да се тревожиш за дъщеря си, Кейси, защото още днес смятам да се оженя за нея.

— Знаех си, че ще ти дойде ума в главата, момко — засмя се Кейси и се обърна към жена си. — Чу ли, Жизел? Днес ще се оженят!

— Но Бетина няма сватбена рокля! — възрази Жизел. — Искам дъщеря ми да има истинска сватба, която да запомни за цял живот.

— Аз ще се погрижа за роклята — успокои я Тристан.

— Чудесно, значи всичко се урежда — зарадва се Кейси.

— Но има да се прави още толкова много! — продължаваше да протестира Жизел, недоволна, че Тристан иска да претупа сватбата на дъщеря й. — Можем да почакаме поне още два дни, за да имам време за…

— Не! — нетърпеливо я прекъсна Тристан и Кейси избухна в смях.

— Предавам се — въздъхна Жизел и разпери ръце. — Не ми остава нищо друго, освен да отида да се погрижа за празничната трапеза.

— Всичко е готово — каза Тристан, когато влезе в спалнята и завари Бетина да си играе с Анжелик. — Кейси отиде да повика отец Адриан — той се излегна на леглото, а дъщеря им сладко гукаше между двамата. Ала когато вдигна глава и погледна Бетина, видя, че лицето й е помръкнало. — Да не би да не искаш да се омъжиш за мен, малката ми? — разтревожен попита той.

— Разбира се, че искам! Знаеш колко много те обичам!

— Тогава защо не си щастлива?

— Щастлива съм — нерешително отвърна тя. — Само че… само че нямам сватбена рокля.

— Ще имаш — увери я Тристан и повдигна брадичката й. — Жюл скоро ще я донесе.

В този момент вратата се отвори и се появи Жюл, който влачеше зад себе си голям сандък. Бетина веднага го позна.

— Помолих те да почакаш, докато ми се удаде случай сам да й кажа, по дяволите! — нахвърли се Тристан върху приятеля си.

— Да, но майка й настоя веднага да го извадя от мазето и да го донеса — заоправдава се Жюл. — Тя каза, че роклята трябва да се закачи, за да се изправят гънките. Освен това, ако погледнеш Бетина, ще разбереш, че няма за какво да се тревожиш.

Тристан се извърна и видя, че лицето на любимата му грее от щастие. Тя се протегна и нежно го целуна.

— Значи си излъгал, когато ми каза, че не си взел сандъка с чеиза ми — скара му се тя, но очите й сияеха.

— Направих го заради теб — бързо рече Тристан. — Трябваше да има с какво да се занимаваш, докато си на кораба ми, а шиенето на нови рокли бе прекрасно разрешение на проблема.

— Но защо не ми каза, че си взел сандъците ми, след като ме доведе тук?

— А как щеше да реагираш тогава, ако го бях направил?

Бетина звънко се засмя, защото чудесно разбираше, че той е бил прав — сигурно щеше да побеснее и да се нахвърли върху него.

— Значи заради това вратата на мазето винаги беше заключена… за да не разбера, че сандъците са там.

— Сърдиш ли се?

— Не, любими. Исках рокля, но не желаех да отлагам сватбата, за да я ушия. Ти чудесно разреши този проблем. Затова ли, когато те помолих, не поиска да ми дадеш бял сатен?

— Не, просто не можех да понеса мисълта, че се приготвяш за сватбата си с друг мъж. Предполагам, че още тогава съм те обичал.

— Но аз уших роклята точно за тази цел. Това вече не те ли притеснява?

— Ти си ушила роклята, за да се омъжиш за мъж, когото не си познавала. Аз съм този мъж.

Бетина напусна празненството, за да нахрани Анжелик. Отиде в стаята на майка си, защото Жизел бе настояла тази нощ бебето да бъде преместено при баба си и дядо си. Когато Бетина влезе, Анжелик беше будна и весело гукаше в малката си люлка. Тъй като през деня не бе спала много, вероятно сега щеше да спи непробудно до сутринта и Бетина щеше да прекара спокойно нощта със съпруга си.

Седна на леглото, за да накърми Анжелик. Спомни си прекрасната сватбена церемония, клетвите, които си размениха с Тристан, любовта, която струеше от погледа му, и на устните й се появи блажена усмивка. Да, този ден беше най-щастливият в живота й и тя никога нямаше да го забрави.