Джоана Линдзи: Любовницата на пирата

— Закъсняхте. Тристан отплува преди два дни и ще отсъства най-малко месец — отвърна Кейси.

— Хайде, мосю — нетърпеливо рече дон Мигел, — нима трябва да претърся целия остров, за да го открия? Корабът му е в залива и той трябва да е тук.

— Този кораб е мой! — гневно викна Кейси. — Нямам причина да ви лъжа, Бастида, и не ме е грижа за разправията ви с Тристан!

Бетина бавно се изправи и привлече вниманието на испанеца.

— А, мадмоазел Верлен. Виждам, че не сте успели да избягате.

— Вече не желая да бягам, мосю — отвърна младата жена, опитвайки се да говори спокойно.

— Пиер ще бъде разочарован — Дон Мигел се втренчи в големия й корем. — Тристан ли е бащата?

— Това не ви засяга! — избухна Кейси.

Бастида се изсмя.

— Да, горкия Пиер, ще бъде много разочарован. Но стига за това! Нямам намерение да стоя тук, докато Тристан се върне — погледна Бетина и се усмихна, но тъмносивите му очи останаха студени. — А вие, мадмоазел, бързо съберете нещата си. Ще дойдете с мен.

Жизел извика ужасена, а лицето на Кейси почервеня от ярост.

— Няма да позволя да отведете дъщеря ми!

— Вашата дъщеря? Мислех, че нейният баща е умрял.

— Той не й беше истински баща, аз съм баща й!

— Много интересно, но това няма значение — Дон Мигел кимна към хората си да хванат Кейси. — Тя ще дойде с мен и аз съм сигурен, че Тристан ще я последва. Имам малка резиденция в Санто Доминго и там ще чакам Тристан. Не се тревожете, нищо лошо няма да се случи с вашата дъщеря. След като се справя с Тристан, ще я отведа в Сен Мартен.

— Но тя не може да пътува в това състояние! — извика Жизел, докато Кейси се опитваше да се отскубне от мъжете, които го държаха.

— Санто Доминго не е далеч. Тя ще бъде добре.

Дон Мигел заповяда на един от хората си да придружи Бетина и да не я изпуска от поглед, докато приготвя багажа си. Не й оставаше нищо друго, освен да се подчини. За нещастие Жюл и другите мъже бяха отишли в гората и нямаше да се върнат преди края на деня.

Когато Бетина се появи в салона, готова за път, Бастида застрашително се обърна към Кейси:

— Не се опитвайте да спасявате момичето, мосю. Ако дойде някой друг вместо Тристан, ще я убия. Той също трябва да дойде сам, ясно ли е?

Дон Мигел и хората му побързаха да напуснат острова. Бетина бе отведена в малка каюта, в която имаше само един хамак, малка масичка и един стол.

Когато вратата се затвори зад нея, младата жена отчаяна се отпусна на стола. Нима всичко това бе истина? Трябваше да направи нещо, трябваше да каже на дон Мигел, че Тристан няма да се върне по-рано от половин година. Да, но тогава испанецът отново щеше да отиде на острова, а Бетина не искаше това да се случи.

Дон Мигел очакваше, че най-късно след месец Тристан ще се появи в Санто Доминго, за да я спаси. Но Бетина знаеше, че Тристан бе отплувал за Испания и щяха да изминат месеци, преди да се върне. В ума й се оформи една идея. Трябваше да се постарае да накара испанеца да й повярва.

Привечер един моряк дойде, за да й каже, че дон Мигел я кани в каютата си на вечеря. Бетина с радост прие предложението, защото щеше да има възможност да разговаря с Бастида насаме и да започне изпълнението на плана си. Може би никога вече нямаше да види Тристан, но трябваше да направи всичко възможно, за да спаси живота му.

Каютата на дон Мигел бе просторна и луксозно обзаведена. Мълчаха, докато прислужникът на дон Мигел не излезе, след като сервира вечерята. Бетина реши, че е време да поведе разговор с домакина си.

— Откъм сушата островът изглежда необитаем. Откъде разбрахте, че Тристан живее на него? — попита тя, като се опитваше да не показва прекалено силно любопитство.

— Имах карта — Бастида внимателно наблюдаваше лицето й. — Въпреки че доста трудно открих залива и вече започнах да мисля, че съм се заблудил.

— Но Пиер изгори картата, която му дадох! Откъде…

— Значи вие знаете за това — засмя се дон Мигел. — Е, моята карта бе нарисувана от женска ръка.

— Това е невъзможно!

— Напротив, мадмоазел, напълно е възможно. Претърсих островите, за да открия търговския кораб, който ви бе взел, но така й не го открих, ала съдбата ме срещна с една забележителна жена — Габриел Дрейтън. Тя с удоволствие начерта карта на острова.

Бетина се опита да прикрие възмущението и отвращението, които я обзеха. Лицето й пламна и тя мислено прокле Габи за предателството.

— Защо искате да намерите Тристан? — попита тя.

Дон Мигел я погледна с изненада.