Джоана Линдзи - Любовницата на пирата

— Това не ми харесва, Тристан — изръмжа Жюл. — Досега никога не си заминавал без мен.

— Ще направиш ли това, за което те помолих?

— Предполагам, че нямам друг избор — неохотно промърмори приятелят му.

— Добре. На Кейси ще кажем, че съм заминал, за да купя машини за рафинерията, защото ако разбере истината, може да се противопостави на решението ми. Ще взема със себе си само тези, които доброволно се съгласят да дойдат. Ще предложа и на хората на Кейси. На Бетина ще кажа истината, за да не се тревожи, ако се забавя. А ако Кейси стане нетърпелив и започне да твърди, че сигурно съм умрял, тогава ще му кажеш защо съм заминал и кога ще се върна.

— На Кейси няма да му хареса риска, който поемаш. Той иска да се установиш на острова и да се ожениш за дъщеря му.

— Да, старият негодник смята, че ще променя решението си.

— А ще го промениш ли?

— Съмнявам се — бързо отвърна Тристан и сетне се ухили. — Знаеш какво е отношението ми към брака. Достатъчно дълго сме заедно и добре ме познаваш.

— Да, знам какво мислиш за брака, но също си спомням, че когато за пръв път срещна Бетина, каза, че ще я задържиш за малко, а след това промени решението си.

— Не исках да я държа дълго при себе си, защото се страхувах, че ще ме откъсне от целта ми — да намеря Бастида.

— Кога смяташ да отплаваш?

— Утре сутринта.

— Каза ли на Бетина?

— Не, още не сме оставали насаме, но…

— Сега е моментът, да й кажеш — прекъсна го Жюл, когато видя, че Бетина слиза по стълбите. — Ще ви оставя сами.

Тристан се обърна и я видя. Мисълта да я напусне внезапно му се стори абсурдна, но вече бе взел решението си.

Когато го видя, лицето й светна от радост, а Тристан взе ръката й и я поднесе към устните си. След това я поведе към любимото им място — дивана пред камината. Реши, че ще е по-добре да й го каже направо, преди да се е разколебал и да е променил решението си.

— Утре сутринта ще отплавам за Испания, Бетина. И преди да ми възразиш, ще ти кажа, че това е нещо, което трябва да направя. Трябва да видя Бастида мъртъв, преди да се установя на острова.

— Значи няма да бъдеш тук, когато детето ти се роди?

Тристан се изненада, че тя толкова лесно прие новината.

— Не, но това е една от причините, поради които искам да замина. Не мисля, че ще мога да понеса да те гледам как страдаш и се измъчваш.

— Ще ми липсваш, Тристан — опита се да се усмихне младата жена, — но и през последния месец също ми липсваше. Може би така е по-добре. Дълго ли ще отсъстваш?

— Да, но детето ще запълва времето ти и месеците ще се изнижат, без да усетиш. Когато се върна, ще те отвлека от собствената си къща, за да се любим.

— Този път ще чакам с нетърпение да ме отвлечеш! — засмя се Бетина.

— Аз също, малката ми. Само тази мисъл ще ми помогне да издържа.

Бетина с нищо не показа мъката си, докато се сбогуваше с Тристан, но когато корабът му напусна заливчето, тя избухна в сълзи.

Чувстваше, че този път Тристан ще отсъства дълго и сигурно щяха да минат месеци, преди да се завърне. Младата жена знаеше, че любимият й няма да намери покой, докато не открие дон Мигел де Бастида, но тя се страхуваше, че Тристан може и да загине.

Мислеше за дон Мигел и тайната, свързана с него. Попита Жюл, но той не й каза нищо. Стигна до извода, че навярно дон Мигел е отговорен за белега върху лицето на Тристан, ала можеше ли Тристан да мрази толкова силно някого само заради един белег, който почти не се забелязваше?

Сякаш в отговор на мислите й, на втория ден след заминаването на Тристан, корабът на испанеца навлезе в малкия залив. Всички бяха изненадани, когато той се появи на входа на къщата, заобиколен от десетина въоръжени мъже.

Бетина тъкмо се канеше да се качи в стаята си, когато дон Мигел влезе. Ужас скова сетивата й. Кейси седеше до масата и мигновено скочи, готов да се бие, въпреки че не беше въоръжен. Жизел гледаше госта с широко отворени от страх очи, тъй като не се усъмни в целта на посещението му.

Дон Мигел свали шапката си и се поклони на Жизел.

— За мен е удоволствие да ви видя отново, мадам — каза на френски той.

— Кой сте вие, мосю? — сърдито попита Кейси, преди съпругата му да успее да отговори.

— Дон Мигел де Бастида — отговори испанецът без да се усмихва.

— Бастида! Значи вие сте този, който Тристан търси толкова упорито?

— Да, и аз дойдох, за да сложа край на това — Дон Мигел извади сабята от ножницата и се огледа. — А сега, кажете ми къде е младия мъж, който желае смъртта ми?