Астрид Линдгрен - Карлсон от покрива отново лети

— Скарлатина ли… хой! Който веднъж е боледувал от световната кифлотреска и не е отишъл в гроба, не го ловят никакви болести.

— И това не може да мине! — рече с въздишка госпожица Рог.

Карлсон натъпка в устата си последното кюфте, облиза си пръстите и каза:

— Вярно, че дажбите в тази къща са оскъдни, но, общо взето, тук ми е приятно. Та може и аз да остана тук под карантина.

— Всемилостиви боже! — възкликна госпожица Рог.

Тя погледна свирепо към Карлсон, а сетне към подноса, който вече бе съвършено празен, и отбеляза:

— Където отидеш, омиташ всичко!

Карлсон се надигна от ръба на кревата. Той се потупа по корема.

— Когато съм се нахранил, напускам масата — заяви той. — Но тя е единственото, което остава след мен.

Сетне натисна стартовото си копче, моторът забръмча и Карлсон тежко се издигна към отворения прозорец.

— Хопала, тралала! — провикна се той. — Сега за съжаление ще трябва известно време да се оправяте без мен, защото бързам!

— Хопала, тралала, Карлсон! — отвърна Дребосъчето. — Наистина ли трябва да си вървиш?

— Нима! — каза мрачно госпожица Рог.

— Да, трябва да побързам да се прибера — извика Карлсон. — Иначе ще закъснея за вечеря. Хой, хой!

И изчезна.

На другия ден Дребосъчето спа до късно. Събуди ги телефонен звън и той се втурна към вестибюла, за да вдигне слушалката. Обаждаше се майка му.

— Мило дете… Ах, колко ужасно!

— Кое? — попита сънливо Дребосъчето.

— Което ми писа в писмото си. Така се разтревожих.

— Защо? — учуди се Дребосъчето.

— Разбираш защо — каза майка му. — Горкото ми момченце … Още утре се прибирам.

Дребосъчето се зарадва и се разсъни, но все пак не му беше ясно защо майка му го наричаше „горкото ми момченце“.

Едва бе сложил обратно слушалката, когато се разнесе нов сигнал. Сега пък баща му се обаждаше чак от Лондон.

— Как си? — попита го бащата. — Босе и Бетан добре ли са?

— Не ми се вярва — каза Дребосъчето. — Но всъщност не знам, защото са в инфекциозната болница.

Дори и по телефона се почувствува как баща му се разтревожи.

— Инфекциозната болница? Какво искаш да кажеш?

И когато Дребосъчето му обясни какво иска да каже, баща му рече също като майка му:

— Горкото ми момченце… Още утре се прибирам.

С тези думи разговорът завърши. Но веднага след това телефонът отново иззвъня. Този път се обаждаше Босе.

— Можеш да кажеш много здраве на Носорога и на стария й доктор. Предай им, че ако изобщо разбират от нещо, то не е от скарлатина. Бетан и аз още утре се прибираме.

— Не сте ли болни от скарлатина? — попита Дребосъчето.

— Представи си, че не. Пили сме много какао и сме изяли много кифлички, каза тукашният лекар. От такива неща човек можел и да се изприщи, ако е свръхчувствителен.

— Значи типичен случай на кифлотреска — заяви Дребосъчето.

Но Босе вече беше прекъснал.

Дребосъчето се облече и отиде в кухнята, за да извести на госпожица Рог, че на карантината се слага край.

Тя приготовляваше обяда. Цялата кухня ухаеше силно на подправки.

— Нямам нищо против — каза госпожица Рог, когато Дребосъчето й съобщи, че цялото семейство се прибира. Дори е по-добре да напусна това място, докато не съм си разнебитила окончателно нервите.

Тя настървено разбъркваше нещо в една тенджера, поставена върху печката. В нея се вареше някакъв гъст кебап и госпожица Рог го посипваше щедро със сол, черен пипер, горчица и хрян.

— Така-а — рече тя. — Едно ястие трябва обилно да се насоли, напипери, нагорчичи и нахряни, за да стане вкусно!

Сетне хвърли неспокоен поглед към Дребосъчето.

— Мислиш ли, че този ужасен Карлсон ще дойде и днес? Колко хубаво би било, ако последните ми часове в тази къща преминат малко по-спокойно.

Дребосъчето още не бе успял да отговори, когато пред прозореца се разнесе весел глас, който пееше с цяло гърло:

И Карлсон изникна на перваза.

— Хопала, тралала! Ето го нашето слънчице! Хайде да си правим весело!

Но госпожица Рог протегна умолително ръце към него:

— О, не, не, не!… Всичко друго, но само да не става весело!

— Хм, естествено, най-напред ще похапнем — каза Карлсон и със скок се озова до кухненската маса, върху която госпожица Рог бе сложила прибори за себе си и за Дребосъчето. Карлсон се намести пред единия прибор и грабна вилицата и ножа.

— Хайде, почвай! Дай насам яденето!