Астрид Линдгрен - Карлсон от покрива отново лети

— Каква олелия вдигат хората за дреболии — обади се Карлсон и сви рамене. — Какво пък толкова й направих!

— Нищо — каза Дребосъчето. — освен дето малко я гнервира. Но сега вече ще бъдем добри.

Карлсон се съгласи.

— Разбира се, че ще бъдем добри! Аз винаги съм най-добричкият в целия свят. Но искам да ми е весело, инак няма да играя!

Дребосъчето се замисли и се опита да изнамери нещо весело за Карлсон. Но не стана нужда, защото Карлсон си го намери сам. Той се втурна в гардероба на Дребосъчето.

— Чакай, зърнах тук нещо интересно, докато още се правех на призрак.

Той излезе с малък капан за мишки в ръка. Дребосъчето го беше намерил, когато бе на село при баба си, и го донесе в града.

— Защото много ми се иска да хвана някое мишле, да си го опитомя и да ми бъде мое — обясни Дребосъчето на майка си. Но майка му каза, че в градските жилища за щастие нямало мишки, поне не у тях. Дребосъчето разказа това на Карлсон, но той рече:

— Може пък да се появи някоя мишка, дето никой не я знае. Едно малко мишле за чудо и приказ, което се е промъкнало тук, само за да се зарадва майка ти.

Той обясни на Дребосъчето колко хубаво би било, ако успеят да хванат това мишле за чудо и приказ. Тогава Карлсон би могъл да го вземе горе в своята къщичка на покрива и ако то си роди малки, той постепенно ще направи истинска мишеферма.

— И тогава ще поместя във вестника следното обявление — продължи Карлсон: — „Ако имате нужда от мишки, обадете се веднага на мишефермата на Карлсон!“

— Да, и тогава ще има мишки и в градските жилища — въодушеви се Дребосъчето. Той показа на Карлсон как се наглася капанът.

— Но вътре трябва да се сложи парченце сирене или сланина, разбира се, инак няма да се хване никаква мишка.

Карлсон пъхна ръка в джоба си и извади оттам парченце сланина.

— Добре, че си спестих това от вечерята, защото мислех да го хвърля в шахтата за боклук.

Той нагласи сланинката в капана и след това го пъхна под леглото на Дребосъчето.

— А така! Сега вече мишката може да дойде, когато поиска.

Двамата почти бяха забравили госпожица Рог. Но сега дочуха тракане откъм кухнята.

— Струва ми се, че приготовлява нещо за хапване — каза Карлсон, — сякаш дрънчат тигани.

И наистина скоро от кухнята се разнесе слабо, но извънредно приятно ухание на кюфтенца.

— Тя претопля кюфтетата, които останаха от вечерята — каза Дребосъчето. — Ах, как огладнях!

Карлсон се втурна към вратата.

— Скок към кухнята! — извика той.

Дребосъчето си помисли, че Карлсон е наистина много храбър, щом се осмелява да отиде там, но не искаше да остане по-назад. Затова предпазливо го последва.

Карлсон беше вече в кухнята.

— Хой, хой, като че ли идваме тъкмо навреме за среднощна закуска, а?

Госпожица Рог стоеше край печката и подрусваше тигана с кюфтетата, но веднага го остави и тръгна към Карлсон. Изглеждаше разгневена и опасна.

— Изчезвай! — изкрещя тя. — Вън! Вън!

Тогава ъгълчетата на устата на Карлсон увиснаха надолу и той се заинати.

— Няма да играя, щом си такава кисела. И аз искам кюфтета. Не разбираш ли, че човек огладнява, когато цяла вечер не прегъва крак и се прави на призрак?

Той подскочи до печката и грабна едно кюфте от тигана. Но не биваше да прави това. Госпожица Рог изрева и се спусна към него. Пипна го за врата и го изхвърли през вратата на кухнята.

— Махай се! — изкрещя тя. — Върви си у дома и повече да не се мяркаш тук!

Дребосъчето кипна от яд и отчаяние… как можеше някой да се отнася така с любимия му Карлсон?

— Уф, колко сте лоша, госпожице Рог! — каза той, като едва сдържаше сълзите си. — Карлсон е моето другарче за игра и винаги може да бъде тук!

Но не успя да продължи, защото вратата се отвори и в кухнята отново влезе Карлсон, разлютен като оса.

— Няма да играя — викна той, — няма да играя, щом ще бъде така! Да ме изхвърлят от кухненската врата… просто няма да играя повече!

Той хукна към госпожица Рог и затропа с крака.

— През кухненската врата, отвратително… искам да бъда изхвърлен през входната врата както всички изискани хора!

Госпожица Рог отново го сграбчи за врата.

— С най-голямо удоволствие — заяви тя и макар че Дребосъчето тичаше подире й, плачеше и роптаеше, тя повлече Карлсон през целия апартамент и го изхвърли през входната врата, за да стане, както той си поиска.

— А така — каза тя. — Сега достатъчно изискано ли е?

— Да, сега е вече друго — потвърди Карлсон и госпожица Рог тъй тръшна вратата подире му, че цялата къща отекна.