Астрид Линдгрен - Карлсон от покрива отново лети

— Най-сетне — отдъхна си тя и се върна в кухнята. Дребосъчето тичаше след нея и я обсипваше с упреци.

— Уф, колко сте лоша и несправедлива, госпожице Рог! На Карлсон му е позволено да стои в кухнята!

И той наистина стоеше там! Когато госпожица Рог и Дребосъчето влязоха в кухнята, те го завариха край печката да лапа кюфтетата.

— Ами да! Явно, че искам да ме изхвърлят през входната врата, за да вляза през кухненската и да си взема няколко вкусни кюфтенца — обясни той.

Тогава госпожица Рог го хвана за врата и го изхвърли за трети път, само че през кухненската врата.

— Ама че странна работа — затюхка се тя. — Нахален като конска муха… Но ако заключа вратата, може би в края на краищата ще се отърва от тебе.

— И това ще видим! — рече Карлсон с мила усмивка.

Вратата се затръшна след него и госпожица Рог се погрижи да я заключи добре.

— Уф, колко сте лоша, госпожице Рог! — негодуваше Дребосъчето. Но тя не го слушаше. Отиде право при печката, върху която кюфтетата църкаха тъй приятно в тигана.

— Дано най-сетне и аз успея да си хапна някое кюфте след всичко, което изживях тази вечер — рече тя.

В този миг през отворения прозорец долетя глас:

— Добър вечер на всинца в колибата, има ли някой у дома? Дали са останали малко кюфтенца?

Там на перваза се бе разположил Карлсон и доволно се хилеше. Дребосъчето избухна в смях.

— През задния балкон ли прелетя?

Карлсон кимна.

— Точно така. Ето че пак съм тук и сигурно ми се радвате, особено ти там край печката!

Госпожица Рог бе застанала с кюфтето в ръка. Тъкмо смяташе да го пъхне в устата си, когато зърна Карлсон, и сега го зяпаше, вцепенена от изумление.

— Никога не съм виждал толкова лакомо момиче — отбеляза Карлсон и рязко се стрелна надолу към нея. Профучавайки, той грабна кюфтето, мигом го погълна и след това стремително се издигна към тавана.

Но тогава госпожица Рог се съвзе. Тя нададе кратък вик, грабна една тупалка и подгони Карлсон с нея.

— Нахалник с нахалник, чудо ще направя, ама ще те изхвърля оттук!

Карлсон кръжеше около лампата с ликуващи викове.

— Хой, хой! Пак ли ще се надбягваме? — извика той. — Не съм се веселил така, откакто бях дете и милото ми татенце ме подгони около Меларен 7 7 Езеро, край което е разположен град Стокхолм — Б. пр. с плюкало за мухи! Ех, че весело беше тогава!

Карлсон избръмча във вестибюла и пак започна страшната гонитба из целия апартамент. Отпред летеше Карлсон, който кудкудякаше и викаше от възторг, подир него се носеше госпожица Рог с тупалката, след нея — Дребосъчето, а последен — с див лай, Бимбо.

— Хой, хой! — подвикваше Карлсон.

Госпожица Рог го следваше по петите, но щом, кажи-речи, го настигнеше, Карлсон увеличаваше скоростта и се издигаше към тавана. Както и да размахваше тупалката, госпожица Рог не успяваше да го докосне по-горе от ходилата.

— Вай, вай — провикна се Карлсон, — не ме гъделичкай по петите! Не е честно и така няма да играя!

Госпожица Рог се задъхваше от тичането, а големите й широки стъпала шляпаха по паркета — горката, от призраци, бягане и гонене през цялата вечер дори не й бе останало време да си обуе чорапи и обувки. Сега започна да усеща умора, но не смяташе да се предаде.

— Само да ми паднеш! — викаше тя и продължаваше да тича подир Карлсон. От време на време правеше малки скокове, за да го достигне с тупалката, но Карлсон се заливаше от смях и се мяташе встрани. Дребосъчето също се смееше. Просто не можеше да се сдържи. Толкова силно се кискаше, че го заболя коремът и когато гонитбата за трети път с гръм и олелия премина през неговата стая, той се тръшна на леглото си, за да поотдъхне. Отпусна се върху него, съвършено изтощен и все пак не можеше да престане с кикотенето, като гледаше как госпожица Рог гони Карлсон покрай стените.

— Хой, хой — крещеше Карлсон.

— Ще видиш ти едно „хой, хой“ — пъшкаше госпожица Рог. Тя размахваше лудешки тупалката и наистина успя да притисне Карлсон в един ъгъл до леглото на Дребосъчето.

— Ха сега! — извика госпожица Рог. — Пипнах ли те?!

После нададе такъв писък, че щеше да спука тъпанчетата на Дребосъчето и той престана да се киска.

„Олеле — помисли си той, — ето че Карлсон е заловен!“

Но заловеният се оказа не Карлсон, а госпожица Рог. Големият пръст на единия й крак бе попаднал в капана.

— О-о-ох! — пъшкаше госпожица Рог. — О-о-о-ох!

Тя издърпа крака си и се взря занемяла в странния предмет, който висеше от него, заклещен за големия й пръст.