Астрид Линдгрен - Карлсон от покрива отново лети

— Олеле! — извика Дребосъчето. — Почакайте аз ще го извадя… Ах, извинявайте, съвсем не искахме да стане така!

— О-о-о-ох! — изхленчи госпожица Рог, когато Дребосъчето й помогна да освободи крака си от капана и тя най-сетне отново можа да проговори: — Защо под леглото ти има капан за мишки?

Дребосъчето искрено я съжаляваше и затова промълви отчаяно:

— За да… за да… хванем в него едно мишле за чудо и приказ.

— Но не толкова голямо — допълни Карлсон, — а мъничко и сладко с дълга опашчица.

Госпожица Рог погледна към Карлсон и простена:

— Ти … ти… сега вече наистина ще се махнеш оттук!

И тя отново го погна с тупалката.

— Хой, хой! — извика Карлсон. Той изхвърча във вестибюла и гонитбата продължи, като влизаха в хола и излизаха от хола, влизаха в кухнята и излизаха от кухнята, докато влязоха в спалнята…

— Хой, хой! — провикна се Карлсон.

— Ще ти дам аз едно „хой, хой“! — пъхтеше госпожица Рог и подскочи извънредно високо, за да го цапне с тупалката. Но тя забрави всички онези мебели, които беше струпала зад вратата на спалнята, и когато направи високия скок, тя се спъна в малката етажерка, полетя презглава и се сгромоляса с трясък на пода.

— Хой, сега пак ще има земетресение в Северен Норланд — провикна се Карлсон.

Но Дребосъчето изплашено се втурна към госпожица Рог.

— О, какво ви стана? — възкликна момчето. — О, бедната госпожица Рог!

— Бъди добър и ми помогни да си легна на кревата — промълви госпожица Рог.

Дребосъчето наистина се зае да й помогне, или поне се опита да го стори. Но нали госпожица Рог беше тъй едра и тежка, а той — толкова малък! Просто не му достигаха сили. Тогава отгоре се спусна Карлсон.

— Я не се опитвай! — посъветва той Дребосъчето. — И аз искам да дърпам. Защото аз съм най-добричкият в целия свят, а не ти!

Напънаха се Дребосъчето и Карлсон и накрая наистина успяха да сложат госпожица Рог върху леглото.

— Горката госпожица Рог! — каза Дребосъчето. — Как се чувствувате, боли ли ви някъде?

Госпожица Рог полежа известно време, без да продума, сякаш се проверяваше.

— Положително в тялото ми не е останала нито една здрава кост — рече тя най-сетне. — Но всъщност нищо не ме боли… освен когато се смея!

И тя започна да се смее така, че креватът се затресе.

Дребосъчето я гледаше уплашен. Какво ли я прихвана?

— Да казват каквото си щат — поде госпожица Рог, — но тази вечер аз здравата се натичах. Ах, всемилостиви боже, как ободрява това!

Тя кимна енергично.

— Почакайте само! Фрида и аз сме в курс по гимнастика за домакини и следващия път ще види тя как се тича!

— Хой! — възкликна Карлсон. — Вземи си и тупалката и подгони Фрида из цялата гимнастическа зала, за да я поободриш!

Госпожица Рог го погледна навъсено.

— Да мълчиш, когато ми говориш! Затваряй си устата и върви да ми донесеш няколко кюфтета!

Дребосъчето се разсмя възторжено.

— Ами да, защото от бягане човек огладнява — отбеляза той.

— А познайте сега кой е най-добрият носач на кюфтета в целия свят! — каза Карлсон. Той вече се бе запътил към кухнята.

После Карлсон, Дребосъчето и госпожица Рог си направиха чудесна среднощна закуска, седнали на ръба на леглото. Карлсон се върна от кухнята с препълнен поднос.

— Видях, че има ябълкова пита с ванилов сос, та донесох и нея. Взех и малко варена шунка, сирене, чеснов салам, кисели краставички, няколко сардини и малко лебервурст, но къде, за бога, си скрила тортата с каймак?

— Няма торта с каймак — отговори госпожица Рог.

Карлсон сви устни.

— Искаш да кажеш, че трябва да се нахраним с няколко кюфтета и ябълкова пита с ванилов сос, и варена шунка, и сирене, и чеснов салам, и кисели краставички, и някакви си жалки сардини, така ли?

Госпожица Рог го погледна право в очите.

— Не — каза тя натъртено, — нали има и лебервурст!

Дребосъчето не можеше да си припомни някога да му е било толкова вкусно. И каква приятна дружина бяха той, Карлсон и госпожица Рог! Как хубаво си седяха тримата и помляскваха, докато си хапваха. Но изведнъж госпожица Рог изкрещя:

— Всемилостиви боже, Дребосъчето е под карантина, а ние пуснахме онзи там да влезе!

Тя посочи към Карлсон.

— Не, ние не сме го пуснали, той сам пристигна — уточни Дребосъчето. Но все пак се разтревожи.

— Карлсон, ами ако сега се разболееш от скарлатина?

— Хм, хм … — замънка Карлсон, защото устата му беше пълна с ябълкова пита и мина известно време, докато можа да проговори.