Астрид Линдгрен - Карлсон от покрива отново лети

— Бързо… скрий се в раклата!

И въпреки че Карлсон не разбра защо трябва да се скрие, той не се отказваше от лудории, когато стане нужда. Затова лукаво намигна на приятеля си и скочи в раклата. Дребосъчето бързо спусна капака. Сетне плахо погледна към двамата до вратата… дали бяха забелязали нещо?

Съвсем не. Защото господин Пек и госпожица Рог уточняваха причините за неразположението на госпожица Рог.

— То не били никакви видения — простена госпожица Рог и едва сдържаше плача си. — Всичко се оказа долна хлапашка шега.

— Така, значи изобщо не са се появявали призраци? — каза господин Пек.

Госпожица Рог наистина се разрева.

— Не, никакви призраци… и аз никога няма да се появя по телевизията… само Фрида!

Господин Пек я потупа утешително по ръката.

— Не взимайте това толкова навътре, мила госпожице Рог. Може да се уреди нещо по друг повод.

— Не, това е невъзможно — въздъхна госпожица Рог. Тя тежко се отпусна върху театралната ракла и захлупи лице в ръцете си. Седеше си така и се късаше от плач. На Дребосъчето му беше ужасно мъчно за нея. Срамуваше се й му се струваше, че той е виновен за всичко.

В този миг от раклата се разнесе леко къркорене.

— Ах, извинете — смути се госпожица Рог, — но това е, защото съм много гладна.

— Е, да, в такъв случай куркането е оправдано — любезно отбеляза господин Пек. — Но обядът ви сигурно е готов, защото усещам чудно ухание. Какво сте сготвили?

— Само кебап — изхълца госпожица Рог. — Мое собствено изобретение… Нарекох го „Апетитния мишмаш на Хилдур Рог“.

— Фантастично ухае — заяви господин Пек. — На човек просто му се прияжда.

Госпожица Рог се надигна от раклата:

— Ами тогава не остава нищо друго, освен да го вкусите, защото малчуганите, все едно, няма да го ядат.

Господин Пек започна да поувърта и каза, че било неудобно, но в края на краищата все пак той и госпожица Рог изчезнаха в посока към кухнята.

Дребосъчето вдигна капака на раклата и погледна Карлсон, който лежеше вътре и тихо къркореше.

— Моля те, остани тук, докато той си отиде — каза Дребосъчето, — инак ще попаднеш в телевизионния буркан.

— Хайде де! Ти да не мислиш, че в този буркан е по-широко? — възрази Карлсон.

Тогава Дребосъчето остави капака на раклата пооткрехнат, та Карлсон да има въздух, и изтича в кухнята. Той искаше да види лицето на господин Пек, когато опитва апетитния миш-маш на госпожица Рог.

Но що да види — господин Пек седеше край масата, ядеше и се тъпчеше и току повтаряше, че това била най-вкусната гозба, която бил ял през целия си живот. В очите му нямаше никакви сълзи. Но тя просто продължаваше да плаче за своята провалена програма за призраци. Не й ставаше по-леко от това, че господин Пек одобряваше огнената каша. Все още й беше криво.

И тогава стана нещо невероятно. Ненадейно господин Пек подхвърли ей така на:

— Сетих се! Вие ще участвувате утре вечер.

Госпожица Рог го погледна с разплакани очи.

— Къде ще участвувам утре вечер. — попита тя мрачно.

— В телевизията, разбира се — обясни господин Пек, — в нашето предаване „Моята най-добра рецепта“. Ще покажете на целия шведски народ как приготовлявате апетитния миш-маш на Хилдур Рог.

Тогава се чу шум от сгромолясване. Госпожица Рог беше припаднала.

Скоро обаче тя се съвзе и се привдигна от пода. Очите й блестяха.

— Утре вечер… по телевизията ли? Моят миш-маш… и ще го забъркам на екрана пред целия шведски народ? Всемилостиви боже… А представете си, че Фрида, дето изобщо нищо не разбира от готварство, нарича моя миш-маш помия за кокошки!

Дребосъчето се превърна целият в слух, защото това беше интересно. Той почти бе забравил Карлсон в раклата. Но сега за свой ужас чу как някой наближава през вестибюла. Да, наистина… това беше Карлсон! Вратата между кухнята и вестибюла беше отворена и Дребосъчето го зърна отдалеч, още преди госпожица Рог или господин Пек да забележат каквото и да било.

Да… това беше Карлсон! И все пак не беше Карлсон. Всемилостиви боже, на какво приличаше! Беше облечен в старите театрални одежди на Бетан — дълга кадифена пола, която се мотаеше около краката му, и обгърнат целият в тюлени воали. Имаше вид на някаква мъничка, весела и приветлива бабичка. И тази весела и приветлива бабичка неумолимо се приближаваше. Дребосъчето правеше отчаяни знаци на Карлсон, за да разбере, че не бива да идва насам. Но Карлсон, изглежда, не схващаше това, а махна с ръка в отговор … и влезе.