Астрид Линдгрен - Карлсон от покрива отново лети

Бетан се разсмя.

— Подложки за дюстабан ли? … Та те изобщо няма да се видят по телевизията!

Госпожица Рог я погледна неодобрително.

— Казах ли подобно нещо? Така или иначе имам нужда от нови, пък и човек се чувствува по-сигурен, когато знае, че е изискан от главата до петите. Но може би обикновените хора не разбират това. Ние от телевизията обаче ги знаем тези работи.

Сетне тя набързо се сбогува и се втурна навън.

— Край на Носорога — каза Босе, когато вратата се тръшна след нея.

Дребосъчето кимна замислено.

— Всъщност аз малко я пообикнах — рече той.

А каква великолепна торта с каймак беше направила, бухнала и гарнирана с парченца ананас.

— Ще я оставим довечера към кафето и ще си я изядем, докато гледаме госпожица Рог по телевизията — реши майката.

Така и стана. Когато нетърпеливо очакваният час наближи, Дребосъчето звънна на Карлсон. Той дръпна връвта зад пердето само веднъж, което означаваше: „Ела веднага!“

И Карлсон пристигна. Цялото семейство вече седеше пред телевизора, на подноса бяха наредени чашките за кафе, а тортата се мъдреше на масата.

— Ето ни и нас с Карлсон — съобщи Дребосъчето, когато двамата влязоха в хола.

— Ето ме и мен! — рече Карлсон и се метна в най-удобното кресло. — Аха, най-сетне в тази къща се появи и торта с каймак, крайно време беше. Може ли да получа веднага едно парченце… или по-точно казано, едно голямо парче?

— Редът на малките деца идва накрая — каза майката. — А това е моето място. Вие двамата с Дребосъчето може да седите на пода пред телевизора и там ще ви дам от тортата.

Карлсон се обърна към Дребосъчето.

— Чу ли? Винаги ли така се разпорежда с теб, нещастно дете?

Сетне доволно се ухили.

— Добре поне, че и с мен се разпорежда, защото трябва да има справедливост, инак няма да играя!

И така Карлсон и Дребосъчето се настаниха на пода пред телевизора и ядоха много торта, докато чакаха да се яви госпожица Рог.

— Ето я — съобщи бащата.

И действително тя се появи! Господин Пек също. Той водеше предаването.

— Жив-живеничък Носорог — провикна се Карлсон. — Хой, хой, сега ще стане весело!

Госпожица Рог трепна, сякаш бе чула думите на Карлсон. А може би все пак се притесняваше от това, че е изправена пред целия шведски народ, за да му покаже как се приготовлява апетитният миш-маш на Хилдур Рог?

— Кажете, любезна — започна господин Пек, — как ви хрумна да направите именно този миш-маш?

— Слушайте, любезни — отговори госпожица Рог, — когато човек има сестра, която си няма и за пукнат грош представа от готварство…

Тя не успя да продължи, защото Карлсон протегна пухкавата си ръчичка и изключи телевизора.

— Носорога се появява и изчезва, както си поискам — заяви той.

Но тогава майката се обади:

— Веднага да включиш пак телевизора… и не се опитвай да повториш, защото ще те изхвърля!

Карлсон ръгна Дребосъчето в ребрата и прошепна:

— Нищо ли не е позволено вече в тази къща?

— Мълчи, сега ще гледаме госпожица Рог — каза Дребосъчето.

— Ястието трябва добре да се насоли, напипери, нагорчичи и нахряни, за да стане вкусно — продължаваше госпожица Рог.

И тя сипваше сол и пипер, и горчица, и хрян, та пушек се вдигаше, и когато миш-машът бе готов, госпожица Рог погледна закачливо от телевизионния екран и каза:

— Може би искате да го опитате?

— Благодаря, аз не — отвърна Карлсон. — Но ако ми дадеш имената и адресите, ще ти доведа неколцина от онези деца на гълтачи на огън, за които ставаше дума.

После господин Пек благодари на госпожица Рог за това, че се е съгласила да дойде и да покаже как приготовлява своя апетитен миш-маш, и по всичко личеше, че определеното време е изтекло, когато госпожица Рог се обади:

— Слушайте, любезни, може ли да отправя поздрав до моята сестра, която си седи в къщи на улица „Фрей“?

Господин Пек се поколеба.

— Слушайте, любезна… добре, само че по-бързо. Тогава госпожица Рог махна с ръка от телевизионния екран и рече:

— Здравей, Фрида, как се чувствуваш? Дано не си паднала от стола!

— Надявам се — рече Карлсон, — защото вече станаха много земетресения в Северен Норланд.

— Какво искаш да кажеш? — попита Дребосъчето. — Откъде знаеш дали Фрида е също тъй едра като госпожица Рог?

— А представи си, че знам — възрази Карлсон. — Бях няколко пъти на улица „Фрей“ в качеството си на призрак.

След това Карлсон и Дребосъчето изядоха още по няколко парчета торта и гледаха как на екрана един жонгльор мяташе във въздуха по пет чинии наведнъж, без да изпусне нито една.