Астрид Линдгрен - Карлсон от покрива отново лети

— Знатната девойка в тържествена зала влиза 8 8 Шведска народна песен за съдбата на една горда девойка — Б. пр. — обяви той.

И ето го на прага на вратата с воалите и всичко останало. Представляваше такава гледка, че господин Пек ококори очи.

— Боже мой… какво е това смешно малко момиче? — попита той.

Но тогава госпожица Рог подскочи.

— Смешно момиче ли? Не, това е най-противният калпазанин, който съм срещала през целия си живот. Изчезвай оттук, ужасно хлапе!

Но Карлсон не я слушаше.

— Знатната девойка танцува и се весели — продължаваше той.

И се впусна в такъв танц, какъвто Дребосъчето, а вероятно и господин Пек, никога не бе виждал.

Карлсон се въртеше из кухнята с пружиниращи стъпки. От време на време правеше малки подскоци и размахваше воалите.

„Изглежда просто налудничаво — мислеше си Дребосъчето. — Но да прави каквото си ще, само да не полети. Ох, дано да не го направи.“

По Карлсон имаше толкова много воали, та перката му не се виждаше — нещо, за което Дребосъчето му беше признателен. Но ако Карлсон внезапно се издигне във въздуха, тогава господин Пек сигурно ще припадне от изумление, а щом се съвземе, незабавно ще довтаса със своите телевизионни камери.

Господин Пек наблюдаваше странния танц и се смееше. Смехът му ставаше все по-силен. Тогава и Карлсон започна да се кикоти, та дори намигна на господин Пек, докато танцуваше край него, и му махна с воалите.

— Много забавно хлапе — отбеляза господин Пек. — Бихме могли да го вземем за някое детско предаване.

Едва ли можеше да каже нещо, което повече да ядоса госпожица Рог.

— Той да участвува в телевизията! Тогава аз ще се откажа! Но ако непременно ви трябва някой, който да обърне цялата телевизионна кула с главата надолу, надали ще намерите по-подходящ от него.

Дребосъчето кимна.

— Да, точно така е. А след като обърне телевизионната кула с главата надолу, само ще заяви, че това е суета. Така че пазете се от него!

Господин Пек не настоя.

— Моля, моля… Това беше само едно предложение! Има толкова много други деца.

А сега господин Пек се разбърза. Трябвало да отиде навреме за някакви снимки. Още малко и щеше да си тръгне. Тогава Дребосъчето забеляза как Карлсон започна да рови под дрехите и да търси стартовото си копче. Дребосъчето изпадна в смъртен ужас, че всичко ще се провали в последния миг.

— Не, Карлсон… не, Карлсон! — прошепна той възбудено.

Но Карлсон продължаваше да рови, за да намери копчето. Трудно му бе да го напипа поради многото воали.

Господин Пек беше почти на вратата… И тогава моторът на Карлсон забръмча.

— Не знаех, че самолетите за летище Арланда минават над Васастан — отбеляза господин Пек. — Според мен, това не е редно. Довиждане, госпожице Рог, ще се видим утре!

И той си отиде. А към тавана се издигна Карлсон. Той весело закръжи около лампата и размахваше воалите към госпожица Рог.

— Знатната девица във вихрен танц се носи, хой, хой! — провикна се Карлсон.

Дребосъчето прекара целия следобед в къщурката на Карлсон горе на покрива. Беше обяснил на Карлсон защо трябва да оставят госпожица Рог на мира.

— Тя ще прави торта с каймак, разбираш ли, защото мама, татко, Босе и Бетан си идват утре.

Ей това беше нещо, което Карлсон можеше да разбере напълно.

— Щом ще прави торта с каймак, действително трябва да я оставим на мира. Опасно е да се гнервират носорози точно когато правят торти с каймак, защото каймакът ще се вкисне… а носът на носорога ще увисне.

Така последните часове на госпожица Рог в дома на семейство Свантесон протекоха доста спокойно, точно както беше пожелала.

Дребосъчето и Карлсон също седяха мирно и тихо пред напаления огън в къщурката на Карлсон и им беше хубаво. Карлсон бе направил едно кръгче до пазара и бе купил оттам ябълки.

— Честно си ги платих всичките с пет йоре — каза той. — Не искам някоя лелка на пазара да е в загуба от мен, защото нали съм най-честният в целия свят.

— А лелката беше ли съгласна, че едно петаче е достатъчно? — учуди се Дребосъчето.

— Не можах да я попитам — отвърна Карлсон, — защото я нямаше. Точно тогава беше отишла да пие кафе.

Карлсон наниза ябълките на един тел и ги изпече на огъня.

— Ха, познай кой е най-добрият пекар на ябълки в целия свят! — провикна се Карлсон.

— Ти, Карлсон — отвърна Дребосъчето.

Те посипаха ябълките със захар и седнаха край огъня да похапнат, а навън вече падаше здрач. Хубаво нещо е огънят, мислеше си Дребосъчето, защото беше започнало да се застудява. Усещаше се, че есента е настъпила.