Пол Ливайн - Текила и синьо алиби

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Ливайн - Текила и синьо алиби» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Текила и синьо алиби: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Текила и синьо алиби»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Когато се кръстосат любов и убийство, дори и двамата най-печени адвокати в Маями имат нужда от перфектно алиби! Луксозна яхта се разбива на брега на Сънсет Кий — на борда й има сто хиляди долара и един труп. Адвокатите Стив Соломон и Виктория Лорд трябва да разкрият убиеца, дошъл в рая с цял кораб фамилни тайни. Ако успеят да се удържат и да не се хванат за гърлата в съда… и не само там!
„Бърза, комична и напрегната история за люти характери и тънко познаване на съдебната система отвътре. И всичко това на фона на страхотния пейзаж в Южна Флорида. Отдавна не съм чел роман, който толкова да ми хареса. Когато не се смеех с глас, си плюех на пръстите и препусках по страниците. Безспорно страхотна поредица!“
Джеймс Хол, „Профил на убиец!“

Текила и синьо алиби — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Текила и синьо алиби», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— О! — каза шерифът. — Май някой има нужда от „Разрешение да се поохлади“.

Стив вдигна палец към Раск — допълнителни точки за включването на заглавие на лентяйска песен в отговора.

— Е, Уилис, кога за последен път двамата с Джими сте ходили за риба?

— Преди няколко седмици. Гонихме един адски як тарпон близо до Кий Ларго.

— Познаваш ли Джими Бъфет? — попита Виктория. Със същия скептичен тон на начална учителка.

Двамата мъже се разсмяха и Стив каза:

— Тази песен, дето се опитвахме да запеем — „Пиратът изглежда на четирийсет“ — е писана специално за Уилис.

— Наистина ли? — Тя се усмихна сладко и Стив разбра, че не вярва на нито една думичка.

— Стив също познава Джими — каза шерифът.

Виктория навири глава.

— Странно, че никога не го е споменавал.

— Не е голяма работа. Ловим риба по малко, пием по малко. Защо? Ти Шопен не го ли познаваш?

Чуха воя на турбодвигатели в далечината. На стотина метра над водата летящата лодка лъщеше на ранното слънце сякаш беше от сребро.

— Шерифе, трябва да вървим — рязко каза Виктория. — Така че, ако имате някаква работа…

— Само няколко въпроса.

— Внимавай, Вик — предупреди я Стив. — Имаш си работа с Коломбо от Кийс.

— Сигурна съм — отвърна тя.

— Един от законите на Соломон: Пази се от шериф, който забравя да зареди пистолета си, но помни какво се пее в „Маргаритавил“.

— Уилис Раск — каза Боби, прехапа устни и се съсредоточи за поредната анаграма. — Искал руси.

— Браво, Боби — каза шерифът. — Стиви, проучихме мъжа, който е бил намушкан с харпун. Бен Стъбс.

— Вършиш полицейска работа? — учуди се Стив. — Явно тарпоните не кълват.

— Стъбс е бил отседнал в „Пайър Хаус“. — Раск измъкна смачкан бележник от джоба на ризата си и прелисти страниците. — Купил е три карти от магазина на Чарли Симънс преди два дни, и трите на източната част на Мексиканския залив. Отбил се е до Океанографския институт, използвал е федералния си пропуск, за да влезе, и е прекарал доста време в библиотеката и на компютрите. Извадил е топографски карти на океанското дъно на няколко мили западно от Бока Чика. Две нощи поред е вечерял в „Сиенфуегос“. Спарид със салса от манго. — Раск вдигна поглед от бележника си. — Двамата знаете ли ги тези работи?

— Не — отвърна Виктория.

— Всичко — каза Стив, — без салсата от манго.

— Чичо Стив лъже — намеси се Боби.

— Знам — рече Раск. — Чичо ти лъже дори когато е по-добре да каже истината. — Обърна на следващата страница на бележника. — След вечеря Стъбс е изпил две бири в „Хогс Брет“, после е прекарал няколко часа при Дебелата Мери в Уайтхед.

— Дебелата Мери? — попита Виктория.

— Стриптийз бар — отвърна Стив. И побърза да добави: — Поне така са ми, казвали.

Раск прибра бележника обратно в джоба си.

— Добре, че се сетих, Стиви. Дебелата Мери ти праща много поздрави. Та, чудех се, какво е правил Стъбс на лодката на вашия клиент.

— Ловил е риба — каза Стив.

— Проучвал е — каза Виктория.

— Не знаят — каза Боби.

— Виждам — отвърна Раск. — Господин Грифин ще даде ли показания.

— Не — каза Виктория.

— Да — каза Стив. — По-късно.

— Ами полиграф? — попита Раск.

— При подходящи условия — отвърна Стив.

— При никакви условия — каза Виктория.

Раск се почеса по бакенбардите.

— Нарочно ли го правите, за да се отървете от добросъвестните пазители на закона като мен?

— Да — каза Стив.

— Не — каза Виктория.

Воят на витлата се усили. Хидропланът се канеше да цопне във водата с нос, насочен право към брега.

— Нещо друго, шерифе? — попита Виктория.

Раск демонстративно свали слънчевите си очила, духна на стъклата и ги избърса с края на ризата си.

— Добре, че ме подсети, бях забравил нещо.

— Знаех си — каза Стив.

Изчакаха няколко секунди, докато Раск си сложи отново очилата. Хидропланът се спусна върху водата с „пляс“ и продължи към брега. Върху резервоара имаше синьо лого с надиплени вълни и надпис „Океания“.

— Стъбс си е оставил багажа в стаята в „Пайър Хаус“. Куфар с най-необходимото. Лаптоп, правителствени документи, хапчета за киселини в стомаха. Плюс четирийсет хиляди долара в стодоларови банкноти. Какво според вас ще прави един обществен служител с толкова много пари?

— Ще дава големи бакшиши при Дебелата Мери? — предположи Стив.

Хидропланът се плъзна на плажа и пилотът махна през отвореното стъкло на прозореца.

— Трябва да вървим, Уилис — каза Стив, опитвайки се да надвика шума.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Текила и синьо алиби»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Текила и синьо алиби» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Текила и синьо алиби»

Обсуждение, отзывы о книге «Текила и синьо алиби» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x