Пол Ливайн - Текила и синьо алиби

Тя разроши и без това чорлавата му глава.

— Ти си най-умното момче, което познавам.

Виктория обожаваше Боби и се учудваше на напредъка му. Преди по-малко от две години Стив го беше спасил от религиозна секта, където майка му го биеше и не се грижеше за него. Първоначално му бяха поставили диагноза неизвестно заболяване на централната нервна система — някои признаци на синдрома на Аспергер 6 6 Отнася се за хора с по-висок интелектуален, но по-нисък социален капацитет. — Б.пр. , плюс прояви на аутизъм. Десетгодишното дете беше некомуникативно и уплашено, тялото му се свиваше от гърчове. Лекарите не можаха да открият органично мозъчно увреждане и под грижите на Стив момчето бързо започна да става по-общително. Освен това започна да демонстрира така нареченото от докторите парадоксално функционално улесняване, странен термин за гениалните му способности за запаметяване и ехолалия, иначе казано, можеше да възпроизвежда буквално всичко, което прочетеше или чуеше. Боби все още се изнервяше от непознати, но много бързо се привърза към Виктория. Тя заместваше присъствието на майка му и се тревожеше какво ли би се случило с Боби, ако двамата със Стив се разделят. Напоследък се безпокоеше дори още повече.

Стив си беше взел поука от критиката й към вчерашната му тениска и беше облякъл нова с друг надпис: „Единствената следа, която съм оставил в живота си, е върху бельото ми.“ Дали наистина смяташе това за напредък, или просто я дразнеше? Е, със сигурност щеше да впечатли Джуниър Грифин, Господин Подготве от детството й.

Виктория беше облечена с бяло горнище и къса морскосиня пола на волани, с дантела отдолу, в същия цвят като океана. Сандалите й „Маноло Бланик“ отиваха на цвета на полата. Две секси каишки отстрани се закопчаваха на глезените и привличаха погледа към прасците й. Това беше идеята, нали така? Сандалите й бяха подарък от Стив, е, не съвсем. Беше защитавал шофьор на камион от Порт Маями, който имал навика да доставя контейнерите в своя „прибери си сам“ склад, вместо на съответните получатели. Стив загуби делото и шофьорът беше разорен и пратен в затвора. Но един контейнер, натъпкан със скъпи италиански обувки, удобно беше паднал от камиона преди произнасянето на присъдата и на Стив му беше платено в кожа, вместо в зелено. Ако работата не потръгнеше, Виктория можеше да остане гладна, но никога боса.

Преди да напуснат баржата на Хърбърт, внимателно си беше сложила сенки с цвят „коняк“, които явно добре се връзваха с червилото с цвят „тропически залез“. Секси, естествено, но не евтино. Русата й коса беше небрежно разрошена. Както Стив казваше — „в стил Мег Райън“, макар че последния път, когато я беше видяла на екрана, косата на Мег не беше нито руса, нито рошава.

Сега, във влажната сутрин, докато чакаше да бъде откарана до частния остров на чичо Гриф, Виктория се чудеше защо си беше направила целия този труд. И какво беше приятното бръмчене, което усещаше? Нима кубинското кафе беше по-силно от обикновено?

Добре, нека бъдем честни. Ще видя Джуниър, пораснал, след всичките тези години.

Погледна крадешком към Стив, на него явно нищо не му бръмчеше отвътре. Беше изял две пълни чинии с пържена риба и имаше киселото изражение, породено от раздразнение в комбинация с лошо храносмилане.

— Защо спа навън снощи, чичо Стив? — Клекнал до водата, Боби събираше рачета с големината на нокът.

— Имам морска болест.

Боби се разсмя.

— Лодката не е помръднала дори.

— Обичам хамака.

— Реших, че може да те боли гърбът.

Стив изръмжа нещо нечленоразделно.

Боби погледна нагоре към него.

— Обикновено с Виктория се гушкате заедно. Но снощи…

— Ти какво, да не си доктор Фил? — прекъсна го Стив и се оригна на пържени скариди.

— Скарахте ли се? — попита Боби.

— Много ясно, че не.

Боби се изправи, килна главата си на една страна и взе да изучава чичо си през дебелите стъкла на очилата.

— Защо възрастните винаги лъжете?

Виктория не искаше Боби да се разстройва. Непрекъснато питаше кога двамата ще се оженят. Тя още не беше казала на Боби, че развалят фирмата. Снощи сигурно ги беше чул да се карат за това: кой ще води разпита днес. Стив настояваше, че тя ще се отнесе много меко с Джуниър. Един ден мина и вече искаше да се налага, нарушаваше споразумението им. Сдърпаха се и Стив — след като не стана неговата — изхвърча от лодката по боксерки и се метна във въжения хамак, опънат между две палми. На сутринта чешеше пъпките си от комари и почти не й говореше. Наистина ли си мислеше, че Боби няма да разбере, че са скарани?