Арнет Лем - Продадена принцеса

— Да не се учиш да въртиш меча с лявата си ръка?

— Да, онзи момък от Тейн обича да импровизира. А сега, кажи ми, какви са новините от парламента в Сейнт Ендрюс?

Събитието беше крайъгълен камък в шотландската история, защото това бе първият истински шотландски парламент.

— Нищо по-изненадващо от самото събитие. За облекчение на Брус, членовете на парламента гласуваха да се откаже предложението на френския крал да се присъединим към Кръстоносния поход.

— Макгиливри беше ли на мястото си там?

— Да. Кътбърт се перчеше като бик на пасище с разгонени крави.

— Носеше ли меча на Чаплинг.

Ривъс сви ръце в юмруци.

— Да. Възползва се от възможността да ме подразни.

— Говорихте ли?

Темата за бащата на Меридийн безпокоеше силно Ривъс.

— Нека говорим за нещо по-весело.

Броуди кимна с тъжно състрадание.

— Какви са плановете на краля?

— Нашият владетел е толкова доволен, загдето седи в парламент, че реши да направи обиколка из Шотландия това лято. Да обиколи кралството си, както каза той. Поканих го да дойде за Еньовден.

— Той те предупреди да не принуждаваш лейди Меридийн. Вярва ли, че тя е дошла доброволно в Шотландия?

Лъжата тревожеше Ривъс, но пред нея бе сложил истината и щеше да го стори отново, ако от другата страна на везната стоеше съдбата на Шотландия

— Да.

Броуди се засмя, но смеха му бе примесен с болка.

— Ще поема отново обучението на тези хлапаци, за които толкова обичаш да се грижиш. Ти ще бъдеш прекалено зает със сърдечните си проблеми.

Ривъс с готовност прие предизвикателството.

— Моите благодарности.

— Ще ми бъде забавно, Ривъс, да те гледам как ухажваш момиче, което не го желае.

— Ще го пожелае.

Някой задумка по вратата.

— Ривъс Макдъф!

Гласът на Меридийн. Вълнението отново повдигна духа му.

— Не ти ли казах, Броуди? Вече е тръгнала да ме търси.

— Така е, каза ми. Но ми се струва, че е ядосана.

Вратата се разтвори широко. На прага застана разгневената Меридийн. Косата й беше все още мокра от банята и висеше до кръста й. Беше облякла дрехите на Сирина.

Само преди час тя се бе разтопила в обятията на Ривъс и го бе целувала със страстта на жена, готова да се влюби всеки миг.

Сега гледаше свирепо към шерифа.

— Трябва да говоря насаме с Ривъс. Незабавно.

Ривъс се изправи.

— Броуди, виж какво забавя Мънроу и каруцата с багажа.

Тя се втурна в стаята, без да обърне внимание на шерифа, който излезе покрай нея.

— Защо си облякла дрехите на Сирина? — попита Ривъс.

Ако гневът беше мантия, то тя бе облякла тази дреха от главата до петите.

— Тя занесе дрехите ми в пералнята. Ти ли й заповяда да вземе дрехите ми?

— Не. Дори през ум не ми е минавало.

Тя сложи ръце на хълбоците си и започна да крачи напред-назад по покрития с килим под.

— Сигурно си бил зает с четенето на записките ми и с разпространяването наляво-надясно на разни истории. Как си посмял да кажеш на Елън, че баба ми се е къпала заедно с дядо ми?

Тя говореше за една от любимите извадки на Ривъс от Завета. Тази история той бе разказвал на всеки, по-желал да го изслуша.

— Ти не ми каза да не чета книгата. Каза ми да я пазя от вражи ръце.

Тя спря рязко, завъртя се и насочи показалец право към гърдите му.

— Ти си този враг! Ти си казал на тези хора, че ще ме намериш.

Краката й бяха боси, а пръстите им — възхитителни.

— Аз наистина те открих.

— Повтарял си им го повече от десет години!

Като се надяваше да потуши пожара, той й отправи крива усмивка.

— Аз съм вярно агънце.

Тя стисна зъби и се приближи до него. Ароматната миризма на изтравниче изпълни носа й.

— Чуй това, Ривъс Макдъф. Щях да те пронижа с кинжала си, ако Елън не го бе занесла на ножаря.

Напрежението между тях се сгъсти като овесената каша на Монфише.

— Значи, била си обезоръжена, за мой късмет.

— Не се подигравай с мен — процеди тя през стиснати зъби.

Той протегна ръце с дланите нагоре в знак, че се предава.

— Моите извинения, Меридийн, за всичко лошо, което съм ти сторил, каквото и да е то.

— Сега ме моли за прошка — рече тя към тавана. — Ти си накарал тези хора да казват молитви за мен всяка събота. А те дори не ме познават!

Ривъс реши, че е най-добре да й каже всичко.

— Освен това те почитат два пъти — през Новогодишните празници и за да отбележат твоя рожден ден. Записан е в Завета.

Меридийн се подпря на масата и се наклони към него. В очите й тлееше пренебрежение, а сладкият й дъх галеше лицето му.