Арнет Лем - Продадена принцеса

Дълбоко в гърдите му се зароди стон, а след него целувката им се промени. Ривъс стана по-настойчив, езикът му разтвори устните й, а ръцете му замачкаха плътта й.

Интимността на целувката я разтревожи. Да не би да смяташе да я насили? Тя се отдръпна рязко и го попита.

Очите му станаха като стъклени и той разтърси глава, сякаш искаше да се пробуди от дълбок сън.

— Опитваш се да ме прелъстиш? — попита тя.

Той изпусна въздуха от дробовете си и заби поглед в леглото.

— Не днес. — Очите му се върнаха към нея. — Ти си девствена, Меридийн Макгиливри. На кораба заяви нещо друго само напук на мен. Това беше първата ти целувка.

Негодуванието я настрои войнствено.

— Това беше първата ми целувка с човек от твоя тип.

Обхвана го гордост.

— От моя тип ли?

— Да. С мъж, който мирише на кон и кожа. — Тя хвърли в лицето му собствените му думи.

Облекчението му бе така пълно сякаш му бе казала, че е най-изисканият лорд в целия християнски свят. Като се разля в усмивка, той я целуна бързо по бузата.

— Наслаждавай се на банята си, Меридийн. Ще се върна да те взема в осем часа.

— Няма да отвърна на почукването ти.

Ривъс се насочи към вратата, като потисна с воля желанието, сграбчило слабините му.

— Тогава ще трябва да използвам ключа си.

Щом излезе от изящната врата, видя, че Кенет Броуди го чака в коридора с пергаментови свитъци под мишница и нетърпелив поглед в очите.

— Имаме неприятности, Ривъс — рече той.

„Повече, отколкото предполагаш“ — помисли си Ривъс и се насочи към собствените си покои, последван от Броуди.

— Кажи ми останалите вести, Броуди, и да се надяваме, че не си оставил най-лошото за накрая.

Ривъс отхапа остатъка от ябълката си, изхвърли огризката през прозореца и се пресегна да си вземе портокал.

Неговият приятел и наставник се отдръпна от малката дървена масичка.

— Енгъс е извикал у дома младия Мънроу.

Младият Мънроу беше един от дузината младежи, които се възпитаваха при Ривъс. Докато ги учеше да си служат с меч и боздуган и да управляват честно, Ривъс същевременно укрепваше съюза си с бащите им. Земите на Енгъс Мънроу лежаха на запад от Инвърнес и граничеха с владенията на Кътбърт Макгиливри. Щом Мънроу искаше сега наследника си обратно под своето крило, това можеше да значи само едно — Кътбърт кроеше неприятности за Хайлендс. Нищо чудно, че Броуди изглеждаше толкова замислен. Но те бяха преминавали десетки пъти през чистилището и ада, заради бащата на Меридийн.

Меридийн. Тук. От плът и кръв. У дома. Най-сетне. От години Ривъс си бе представял точно тази картина. Докато беше младеж с гореща кръв, той си бе представял как ще й направи едно голямо момче още преди сватбения пир да е свършил. С навлизането в по-зряла възраст годините бяха добавили поетичност към доброто сърце и омайните очи. Въпреки това дори сега, когато си мислеше за живота с Меридийн, той си представяше как ще се обвърже с деца и ще прекарва уютни вечери край огъня. Щеше да има и тях, и своята жена, но само след като тя се влюбеше в него и изгубеше сърцето си по Шотландия. Това беше предизвикателство, което съперничеше по трудност с обединяването на шотландските кланове. Едно предизвикателство, което той приемаше без колебание.

— Ривъс, не те ли е грижа, че Мънроу е извикал сина си у дома?

Като се откъсна от тези мисли — негово любимо занимание през свободното му време — Ривъс се хвърли в изтощителното и опасно царство на политиката.

— Затова ли изпрати младия Мънроу да се погрижи за каруцата с багажа?

— Трябваше му малко време, за да помисли върху това, че го призовават в къщи, преди да се види с теб.

Казани направо, тези прости думи носеха цял товар от честност. Ривъс отвърна по подобен начин.

— Няма да преча на решението му.

— Не е лишено от смисъл.

Броуди изглеждаше отпаднал, а Ривъс с мъка се сдържаше. Меридийн си беше у дома. Целта му беше на една ръка разстояние и му се искаше да се качи на крепостната стена и да се разкрещи радостно, като някой полуидиот по време на Пролетния празник. Броуди също трябваше да се усмихва и тъй като постигането на цели се бе превърнало в негово ежедневие, Ривъс прие предизвикателството да подобри мрачното настроение на приятеля си.

— Предполагам, че е прекалено наивно да повярвам, че сестрата на Мънроу се жени и поради тази причина нашият млад приятел трябва да си отиде в къщи.

Загрижеността изчезна от царственото изражение на Броуди.