Арнет Лем - Продадена принцеса

— И накрая, това русо момиче е Елън, която се грижи за банята. Мисля, че това беше първото ти желание.

Елън направи реверанс, а сините й очи се стрелнаха от Меридийн към отворената врата вдясно. Меридийн забеляза, че в стаята имаше огромна вана, кърпи за подсушаване и екстравагантно огледало, голямо като поднос за говеждо.

— Твое дело ли е целия този лукс, Ривъс? — поинтересува се Меридийн.

— Може да се каже. Но подредбата на банята води началото си от съпруга на десетата ти прапрабаба. Тя е била една от принцесите, които са се казвали Мери и е описала банята в Завета. — Той поклати глава, сякаш спомена бе извикал нежност у него. — Мила душица е била тази Мери, според записаното от нея.

Шокираната Меридийн насмалко не го подкани да й обясни подробно. Заветът съдържаше правила и съвети за насочване на бъдещите принцеси, а не лични хроники. Или не беше така? Майка й не й бе казвала нищо подобно. Дали не бе пропуснала тази информация?

Меридийн не знаеше и самият факт, че беше любопитна относно съдържанието на книгата я обезпокои повече, отколкото знанието, че Ривъс смята да я задържи тук. Връзките й с Шотландия бяха прекъснати преди повече от десет години. Сега принадлежеше на Англия. Защо да се безпокои заради онази глупава книга?

— Имаш ли някакви поръчки към Лизабет и Сирина? — попита Ривъс.

Меридийн сграбчи възможността за отсрочка относно тревожните мисли.

— Да. Лизабет, погрижи се да донесат тук сандъка с вещите ми. Когато пристигне, отдели настрана нещата ми за писане. А ти, Сирина, се погрижи да сложат стана. Искам да бъде ето там, под прозореца.

— Веднага — обади се по-голямата и смела девойка Сирина. — Баща ми е умел и известен тъкач. А аз съм същински специалист в подготвянето на станове.

— Как намираш време да се грижиш за цветята? — попита Меридийн.

— Сега не са им нужни грижи. По това време на годината са голи като душата на англичанин.

Меридийн чу как Ривъс изпръхтя от смях в шепата си зад нея. Не можа да се сдържи да не отговори:

— Може би е така, Сирина. Но знаеш ли какво казват англичаните за хайлендците?

— Нищо хубаво, навярно — вирна тя брадичка.

— Те казват — започна Меридийн, като обърна глава към Ривъс, — че ако искаш да опитомиш шотландец, трябва да го хванеш още като малък.

Сирина я погледна така, сякаш бе глътнала магарешки бодил.

Ривъс се наклони по-близо до нея.

— Освен това англичаните имат навика да ловят шотландски принцеси и да ги настройват срещу рода им. Но ние ги връщаме и отново ги правим наши принцеси.

Тя се завъртя рязко и се озова с лице срещу брадичката му.

— Ривъс, ако се замислиш малко повече, скоро сам ще се оплетеш в доводите си.

Устата му беше само на един шепот разстояние от нейната.

— Успели ли са да те опитомят, Меридийн? Или са оставили на мен това удоволствие?

Опасенията заседнаха като буца в гърлото й.

— Удоволствие ли?

Погледът му се плъзна по лицето й и остана доволен от видяното там.

— А-ха. Удоволствие от най-изискан тип.

Много жени бяха паднали в плен на мъжествения му чар и Меридийн добре разбираше защо. Собственото й сърце туптеше силно. Нямаше как да не си представи чувството, ако устата му се допреше до нейната. Много жени познаваха това чувство. Дали и тях бе успял да плени с примамливите си очи?

Той погледна покрай Меридийн и с едва забележимо движение на очите си показа на слугините вратата. Меридийн ги чу, че излизат, но умът й остана зает с неуместни въпроси, относно Ривъс Макдъф. Не можеше да се извърне от него.

Той сложи ръце на раменете й, но тя не почувства тежестта им.

— Затвори очи, Меридийн, и ми дай целувка.

Той я бе нарекъл страхливка на полето на любовта. Да го обореше, като същевременно задоволеше собственото си любопитство, представляваше едно предизвикателство. Погледът му искреше от приятелска подкана, на която тя не можеше да откаже. Затвори очи и в следващия миг устните му докоснаха устата й, след това се притиснаха по-силно и започнаха да се движат в бавни, умели кръгове.

Дали всички жени чувстваха този шеметен, ефирен копнеж? Ако беше така, тогава напълно разбираше защо жената на рибаря в Скарбъроу винаги беше усмихната на сутринта, след като мъжът й се бе върнал от морето. Меридийн възнамеряваше да изследва тази тайна и да се измъкне, събрала знания, които й бяха били забранени.

Устните му се разтвориха и тя откри, че устата му беше сладка и гостоприемна като топла напитка в студена зимна нощ. Топлина се разля чак до върховете на пръстите й. Тя се олюля, но ръцете му я сграбчиха, задържаха я и я привлякоха в люлката, заключена между гърдите и мишците му. Сърцето му биеше силно и равномерно до гърдите й, а дъхът му галеше бузата й. В главата й се завъртяха привлекателни представи — красиво пролетно утро и вихрена езда на бърз кон през ливади, обсипани с полски цветя. Представи си как вятърът шиба косите й и чу тропота на копита в ушите си. Пръстите й докоснаха кадифето на дрехата му и почувстваха как мускулите му отдолу се стегнаха и надигнаха.