Арнет Лем - Продадена принцеса

— Аз съм твоят избор, докато не отидеш в гроба.

— Жалко, че майка ти не е отишла непорочна в гроба.

Смехът заплашително се надигна в гърлото му.

— Уви, моя девствена съпруго — рече той, — смятам, че двамата ще се разбираме добре. Режещият ти език обещава да хвърли светлина в мрака на самотните ми нощи.

— Бъди внимателен, скъпи съпруже, за да не изтече кръвта ти до капка както си спиш.

Заплахата й го накара да трепне.

— Приятна почивка, моя непорочна принцесо.

— Непорочна ли? — тя грабна наметалото му и му го хвърли. — Аз не съм девствена.

Сякаш ударен от гръм, Ривъс я зяпна, а тя затръшна вратата и бързо спусна резето.

Не е девствена? В гърдите му се надигна негодуваш рев, а пръстите му се впиха в наметалото. Тя трябваше да бъде недокосната. Та нали я бяха възпитавали по онзи кодекс на женската чест, датиращ още от времето на свети Кълъмба. От столетия жените от клана й бяха чертали бъдещето на Хайлендс. Подобно на майка й, някои от принцесите бяха правили грешки в избора си и бяха попадали на неподходящи съпрузи. Други нейни предшественички, носещи нейното име, бяха просперирали. Всичко беше записано в Завета. Тя знаеше правилата, рисковете и наградите. Както и той. И когато дойдеше време книгата да премине у дъщеря им, Ривъс щеше да се погрижи Меридийн да добави своята странница в хрониките и да запише, че мъжът й е бил истински крал на Хайлендс.

Така трябваше да бъде.

Беше посветил живота си на идеята да поправи грешките, които бе допуснал баща й, Кътбърт Макгиливри, както и на това да спечели кралството, което после да положи в нозете й. Нима дъщерята беше предателка, както баща си?

Нечестността можеше да обезсили Ривъс така, както нито една битка не би успяла, защото успехът на делото зависеше не от способността да води и направлява, а от добродетелта на една жена.

— Вярваш ли й?

Ривъс се завъртя и от последното стъпало на стълбата, водеща към палубата видя с фенер в ръка да се надига Джон Съдърленд.

Надеждата заговори в Ривъс.

— Не. Тя е непорочна до дъното на душата си.

— Девица или не, цяло щастие е, че тя вече е венчана за теб, защото познавам поне дузина благородници сред Съдърлендови, които биха продали дори и дрехите на баща си, само за да се опитат да спечелят сърцето й. — Той се изправи на крака. — За Бога, Ривъс, бива си я.

Ривъс бе очаквал Джон да похвали жена му за красотата й, но не й за духа й. Самият факт, че тя беше принцесата на Инвърнес бе достатъчен да подтикне един мъж да се опита да я завладее. Но тя принадлежеше на Ривъс Макдъф.

— В нея има огън.

Съдърленд се разсмя така силно, че насмалко не изпусна фенера.

— Дори господарят ми, Робърт Брус, би завидял на дарбата ти да се изказваш сдържано. Тя е истински пожар от непокорство.

Ривъс не смяташе да гаси огъня й. Хайлендците се нуждаеха от духа й. Особено сега, когато автономията от Англия изглеждаше така достижима.

Меридийн също имаше нужда от народа си, просто все още не го познаваше. Имаше план как да я накара да промени мнението си и да спечели сърцето й. Тя не му бе оставила друга възможност, освен да я отвлече.

Съучастницата му, Ана, бе казала, че Меридийн няма да се върне доброволно.

— Как е Ана?

Като поклати глава, Съдърленд изпусна изморено дъх.

— Видяла те е как носиш жена си на борда и ми напомни за обещанието ти да се държиш любезно с лейди Меридийн.

Ривъс потисна надигналото се чувство за вина. Корабчето се разлюля и Ривъс се подпря с една ръка на стената, докато отмине вълната.

— Кажи й да не се ядосва, Джон. По Меридийн няма ни една драскотина, а каквото съм направил е било само за добро.

Ривъс започваше да си мисли, че спечелването на кралството можеше да се окаже по-лесно, от склоняването на жена му.

— Само да беше малко по-сговорчива.

Съдърленд кимна в мълчаливо съгласие.

— Ами обещанието ти към Брус?

Робърт Брус, кралят на Шотландия, знаеше и одобряваше плана на Ривъс да отведе Меридийн у дома, при условие, че тя е съгласна. Ако ли не, Брус очакваше от Ривъс да отнеме със сила трона на Хайлендс от Кътбърт Макгиливри.

Тази мрачна алтернатива потискаше Ривъс. Ако се върнеше към старите методи и обявеше война на противниците си той рискуваше да изгуби мирното бъдеще.

Обезпокоен от перспективите, младият мъж тръгна нагоре към палубата.

— Корабът на Рендолф все още ли се вижда?

Съдърленд го последва, вдигнал високо фенера, за да осветява пътя им.

— А-ха, отдясно на борда на една дузина корабни дължини.