Станислав Лем - Истината

Смайването ни дойде едва в деня, когато в лабораторията стана взрив поради нечие недоглеждане, така и неизяснено досега, или по някаква независеща от нас причина. Това, между другото, не беше истински взрив, иначе нямаше да останем живи, просто плазмата за катастрофално малка част от секундата преодоля магнитното поле, което я притискаше отвсякъде, и пръсна на парчета дебелата кварцова тръба, в която беше затворена.

По щастливо стечение на обстоятелствата кинокамерата, която снимаше експеримента, оцеля, оцеля и лентата. Взривът беше продължил милионни части от секундата, а след това остана само опожарено място, пръскащо на всички страни капки разтопен кварц и метал. Наносекундите на експлозията се запечатаха върху нашата кинолента и това зрелище няма да забравя до самата си смърт.

Непосредствено преди взрива шнурът на плазмения огън, дотогава монолитен и практически еднороден, започваше да потрепва на равни интервали като подръпвана струна, а след това се разпадаше, превръщаше се във верижка кръгли зърна и преставаше да съществува като цяло. Всяко зърно растеше и се преобразяваше, капчиците атомен пламък изгубваха резките си очертания, от тях се протягаха израстъци, които създаваха поредно поколение капчици. След това всичките се устремяваха към центъра и образуваха сплеснато кълбо, което се свиваше и разпускаше като дишащо и в същото време изпращаше наоколо на разузнаване огнени пипалца с вибриращи крайчета. След това настъпваше моментално (даже и на нашата кинолента) разпадане, изчезваше всякакъв ред и се виждаше само порой от огнени пръски, пресичащи полезрението, докато всичко не се превърнеше в пълен хаос.

Няма да преувелича, ако кажа, че прожектирахме лентата едва ли не сто пъти. След това — признавам си, че идеята беше моя — поканихме (не в лабораторията, а в жилището на Ханималди) един авторитетен биолог, многоуважавана знаменитост. Без да му кажем нищо предварително за каквото и да било, прожектирахме средната част на филма в присъствието на уважаемия гост с обикновен апарат. Само сложихме на обектива тъмен филтър, от което пламъкът на снимките помръкна и започна да изглежда като нещо, осветено много силно отстрани.

Професорът видя филма и когато запалихме светлината, изрази учудване защо ние, физиците, се занимаваме с толкова далечна за нас работа, какъвто е животът на инфузориите. Попитах го сигурен ли е, че е видял колония инфузории.

Още си спомням усмивката му.

— Снимките не бяха много ясни — каза той, продължавайки да се усмихва — и позволете ми да кажа, че са ги правили аматьори, но мога да ви уверя, че това не е артефакт…

— Какво разбирате под артефакт? — попитах аз.

— Arte factum, нещо, създадено изкуствено. Още по времето на Шван са се забавлявали с имитация на живи същества, капвайки хлороформ в зехтин. Капките извършват амебоподобни движения, пълзят по дъното на съда и дори започват да се делят, ако осмотичното налягане на полюсите им се промени. Но това е чисто външна, повърхностна прилика и явлението има толкова общи неща с живота, колкото манекен на витрината с човека. Нали всичко се решава от вътрешния строеж, от микроструктурата. На вашата лента се вижда, макар и неясно, как се делят някакви едноклетъчни. Не мога да определя вида им и дори не мога да гарантирам, че нямам пред себе си прости клетки от животинска тъкан, които дълго време са били отглеждани в изкуствена хранителна среда и им е въздействано с хиалуронидаза, за да бъдат разделени, отлепени една от друга. Във всеки случай това са клетки, защото имат хромозомен апарат, макар и дефектен. Средата сигурно е била подложена на въздействието на някакъв канцерогенен препарат?

Ние дори не се погледнахме. Опитвахме се да не отговаряме на все по-новите му въпроси. Ханималди помоли госта да види филма още един път, но не се получи, не помня защо, може би професорът бързаше, а може би си мислеше, че зад мълчанието ни се крие някакъв номер. Така или иначе, той си отиде и едва вратата се затвори зад знаменитостта, ние се спогледахме съвсем объркани.

— Вижте какво — казах аз, като изпреварих другите, — смятам, че трябва да поканим още един специалист и да му покажем целия филм, без да го изрязваме. Сега, когато знаем за какво става дума, това трябва да бъде специалист именно по едноклетъчни.

Маартенс предложи един от университетските си познати, който живееше наблизо. Но той беше заминал някъде, върна се чак след една седмица и тогава дойде на старателно подготвената прожекция. Ханималди не позволи да му кажем за какво става дума. Просто му показа целия филм без началото, защото плазменият шнур, който се разпада на трескаво пулсиращи капки, би го накарал да се замисли прекалено съсредоточено и би отвлякъл вниманието му от следващите сцени. Но в замяна на това сега прожектирахме края, последната фаза от съществуването на плазмената амеба, когато се пръскаше на всички страни като взривил се снаряд.