Станислав Лем - Истината

Вие слушате и не вярвате. И ви е смешно. Искате да ме попитате — заради насмешката — да не би да вярвам, че звездите имат разум? Смятам ли, че мислят? Това също не зная. Но вместо да обсъждате безгрижно моите безумства, вгледайте се в протуберансите. Опитайте се още един път да видите филм, направен по време на слънчево затъмнение, когато тези огнени образувания се устремяват навън и се отдалечават от своята люлка на стотици хиляди, на милиони километри, за да могат, маневрирайки странно и непонятно, разпускайки се и свивайки се наново, непрекъснато сменяйки формата си, накрая да се разсеят, да изчезнат в космическата пустота или да се върнат в нажежения до бяло океан, който ги е създал. Не твърдя, че това са пипалата на Слънцето. Със същия успех могат да бъдат и негови паразити.

Но да речем, казвате вие, за да поддържате дискусията, като не искате този оригинален, макар и преизпълнен с абсурд разговор да прекъсне преждевременно, че искаме да изясним още едно нещо. Защо не се опитаме да поговорим със Слънцето? Ще го щурмуваме с радиовълни. Може би ще ни отговори. Ако не отговори, теорията ти ще бъде опровергана…

Интересно ми е за какво бихме могли да си говорим със Слънцето? Какви общи идеи, понятия и проблеми можем да имаме с него? Спомнете си какво видяхме в първия си филм. За една милионна част от секундата огнената амеба се превърна в две бъдещи свои поколения. Разликата в скоростта също има определено значение. Разберете се първо с бактериите, които живеят във вашия организъм, с храстите в градината си, с пчелите и цветята и тогава може да се помисли над методиката за информационен контакт със Слънцето.

Ако е така, ще каже най-добродушният от скептиците, всичко това се оказва просто… оригинална до известна степен гледна точка. Твоите възгледи изобщо няма да променят съществуващата действителност, нито сега, нито в бъдещето. Въпросът за това дали звездата е живо същество, се превръща във въпрос на договорка, на съгласие да се приеме подобен термин и само толкова. С една дума, ти ни разказа приказка…

Не, отговарям. Грешите. Вие мислите, че Земята е частица живот в океана на небитието. Че човекът е сам и звездите, мъглявините и галактиките са негови противници. Че единствено възможни и достъпни са тези познания, които е постигнал и ще постигне по-нататък той, единственият създател на Хармонията и Реда, непрекъснато подложен на опасността да се задуши сред потока на безкрая, светещ с далечните си точки. Но това не е така. Йерархията на активното съществуване е повсеместна. Който иска, може да я нарича живот. По върховете й, на височините на енергетичната възбуда съществуват огнените организми. На самата граница, плътно до абсолютната нула, в областта на тъмнината и стинещото дихание животът се появява отново като бледо отражение на другия, като слабо угасващо напомняне за него — и това сме ние. Приемете тази гледна точка и се учете на скромност, а заедно с това и на надежда, защото някога Слънцето ще се превърне в Нова, ще ни вземе в милосърдните си огнени обятия и връщайки се по този начин във вечния кръговрат на живота, ставайки частица от неговото величие, ние ще придобием по-задълбочено знание от това, което сме получили в съдбата си на обитатели на ледената сфера. Вие не ми вярвате. Така си и знаех. Сега ще събера тези изписани листи, за да ги унищожа, но утре или вдругиден ще седна отново на празната маса и ще започна да пиша истината.

© 1964 Станислав Лем

© Павел Николов, превод от полски

Stanisław Lem

Prawda, 1964

Източник: http://pavelnik.narod.ru (през http://sfbg.us)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1559]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:42