Станислав Лем - Истината

И това беше самата истина. Маартенс му е казал така, защото се бяхме уговорили да пазим тайна.

Така на разследването беше сложено край.

А какво е станало с огнения червей? Може би се беше взривил, когато съм лежал без съзнание, а може би беше завършил тихо мимолетното си съществуване. И двата варианта са еднакво правдоподобни.

Въпреки всичко сигурно щяха да ме пуснат от болницата като безопасен, но аз се оказах упорит. Смъртта на Маартенс и Ханималди ме задължаваше. Докато се поправях, исках множество различни книги. Даваха ми всичко, което пожелаех. Проучих цялата соларистика, разбрах какво знаем за слънчевите протуберанси и за кълбовидните мълнии. Мисълта, че огненият червей се намира в някакво родство с тези мълнии, ми хрумна, защото в поведението им има сходни черти. Кълбовидните мълнии (впрочем, все още загадъчно явление, необяснено от физиката) се появяват сред мощни електрически разряди по време на буря. Тези светещи нажежени кълбета се носят свободно във въздуха, понякога се подчиняват на теченията и ветровете, а понякога плават срещу тях. Привличат ги металните предмети и електромагнитните вълни, особено ултракъсите, насочват се натам, където въздухът е йонизиран. Най-много обикалят около проводници, по които тече електричество. Сякаш се опитват да изпият това електричество, но изобщо не успяват. Обаче е доста вероятно — поне така смятат някои специалисти — „да се хранят“ с вълни от дециметровия обхват, използвайки за посредник канала йонизиран въздух, който образува създалата ги линейна мълния.

Само че загубата на енергия превишава количеството, което кълбовидните мълнии поглъщат и затова тяхното съществуване се измерва с не много десети от секундата. Като озарят всичко наоколо със синкаво-жълто сияние, като пообиколят в трепетен и възвишен полет, те изчезват в грохота и блясъка на взрива или се стопяват и изгасват почти беззвучно. Разбира се, те не са живи същества, с живота те имат не повече допирни точки от капките масло в хлороформа, за които ни беше разказал професорът.

А огненият червей, който създадохме, жив ли беше? На задаващия ми този въпрос (разбира се, не с цел да подразни лудия, защото не съм луд), ще отговоря честно: не зная. Но самата тази неувереност, това неведение крие в себе си възможност за такъв преврат в нашите познания, какъвто на никого и на сън не се явява.

Съществува, ми казват, само една форма на живот: вегетацията на познатите ни белтъчните организми, разделени на растително и животинско царство. При температури, отдалечени едва на триста дребни крачки от абсолютната нула, се е появила еволюцията и нейният венец — човекът. Само той и неговите подобни могат да се противопоставят на тенденциите на хаоса, който господства във Вселената. Е да, този постулат се основава на убеждението, че всичко наоколо е хаос и безпорядък — ужасяващата горещина в центъра на звездите, огнените предели на галактическите мъглявини, разпалващи се от взаимното си проникване, газовите балони на слънцата. Никакъв, казват тези трезви, разумни и поради това безусловно винаги прави хора, ред, нито вид или поне зародиш на организираност не може да възникне в океаните на кипящия огън. Слънцата са слепи вулкани, чиито недра изригват планетите, а те по изключение, съвсем рядко, създават човека. Всичко останало е само мъртва ярост на изродените атомни газове, сборище на зловещи огньове, разтърсвано от протуберансите.

Усмихвам се, слушайки тази самохвална лекция, продиктувана от сляпа мания за величие. Съществуват, казвам аз, две форми на Живот. Едната от тях, могъща и гигантска, е усвоила целия видим Космос. Това, което ни ужасява, което ни заплашва с гибел — звездните температури, исполинските мощни магнитни полета, чудовищните вулканични изригвания — е за тази форма на живот комплекс от благоприятни условия, нещо повече — необходими условия.

Хаос ли казвате? Водовъртеж от мъртъв пламък? Защо тогава астрономите наблюдават на повърхността на Слънцето неизброимо множество от явления, макар и неразбираеми, но редовно протичащи? Защо са така удивително регулярни магнитните бури? Защо има ритмични цикли в активността на звездите, както има цикли на обмяната на веществата във всеки жив организъм? Човекът има денонощен и месечен цикъл, освен това по време на целия му живот в него се борят противостоящите сили на растежа и умирането. Слънцето има единадесетгодишен цикъл, а всеки четвърт милиарда години изпада в депресия, преживява свой „климакс“, който предизвиква на земята ледникови епохи. Човекът се ражда, старее и умира — както и звездата.