Станислав Лем - Фиаско

— Това още няма да е демонстрация на сила, а само предупреждение. Преди това ще ги уведомим. Да навляза ли в подробности?

— Накратко — каза командирът.

— Моля ви, не ме мислите за чудовище — продължи с подчертано спокойствие първият пилот. — Нали още в началото им предадохме логичното смятане и съюзите от типа „Ако А, то и В“ и „Ако не А, то С“ и тъй нататък. Сега ще им заявим: „Ако не отговорите на сигналите ни, ще унищожим луната ви и това ще бъде първото предупреждение за нашата неотстъпчивост: искаме контакт.“ Е, ще повторим още веднъж и всичко, което „Амбасадор“ беше предал: че сме дошли с мирни намерения, че ако при тях има конфликт, ние ще запазим неутралитет. Отец Араго би могъл да прочете тези неща в текста на съобщенията, който е закачен в залата за управление. Пък и всеки член на екипажа получи копие от него.

— Четох го — отвърна Драго. — А какво ще стане после?

— Ще зависи от тяхната реакция.

— Смяташ ли, че би трябвало да посочим срок? — попита Ротмонт. — Това би било ултиматум.

— Наречи го както искаш. Не е нужно да уточняваме срок — достатъчно е да заявим ясно колко време ще се въздържаме от действия.

— Освен предложението да се върнем, има ли други предложения? А кой е за проекта на Харрах?

Полассар, Темпе, Харрах, Ел Салам и Ротмонт вдигнаха ръка. Накамура се колебаеше. Накрая и той гласува „за“.

— Давате ли си сметка, че те може да отговорят преди срока, но не със сигнали? — попита Стеергард.

Десетимата бяха седнали около огромната плоча, опряна като маса на един крак върху ажурната конструкция, отделяща горната зала за управление от залата за навигация, сега пуста. Само примигването на мониторите над поместените по протежение на стените пултове, което ту се засилваше, ту гаснеше, изпълваше пространството пред тях с подвижни сенки и светлини.

— Това е напълно вероятно — обади се Темпе. — Не знам латински така добре, както го знае отец Араго. Ако аз бях долетял тук просто от прищявка, не бих гласувал „за“. Но тук ние не сме просто десетима астронавти. Щом „Хермес“ бе нападнат след всички наши усилия за мирен контакт, значи нападната е и Земята. Защото тя ни е изпратила тук. Защото чрез нас Земята има право да каже: „Hemo me impune lacessit.“ 41 41 Никой не ме е ядосвал безнаказано (лат.) — Б. пр.

Като явления с астрономични размери и поради освобождаваните мощности сидералните операции не могат да станат за наблюдателя толкова дълбоко и разтърсващо преживяване като наводнението и тайфуна например. Дори земетресението, едно субмикроскопично събитие в звезден мащаб, вече излиза извън възприемчивостта на човешките сетива. Истински потрес, както и всеобхватен възторг събуждат у човека онези събития, които не са нито прекалено гигантски, нито извънредно дребни. Никой не би могъл да види звездата като камък или брилянт. И най-малката звезда, този океан от океани вечен огън, още от разстояние един милион километра се превръща в стена от жарава, изпълнила хоризонта, а по-отблизо изчезва всяка форма, разпаднала се в хаотични въртопи от еднакво заслепяващи пламъци: само от голямо разстояние по-студените фунии на хромосферата намаляват в слънчеви петна.

Впрочем същата закономерност, която пречи събитието да се преживее поради чувството за необхватност, действува и сред самите хора. Може да се съчувствува на страданията на отделни хора, на семейства, ала гибелта на хиляди, милиони живота е абстракция, изразена в числа, чието екзистенциално съдържание не може да се обхване.

Кавитационното разбиване на небесно тяло — планета или естествен спътник, също представлява извънредно скромно зрелище, което протича не само сънливо бавно, но и твърде безшумно й лениво и затова изглежда като изкуствено нагласено, още повече че, за да го видиш, без да загинеш, трябва да го гледаш през телескоп или на мониторен екран, а сидералните инженери наблюдават прогресиращата експлозия през филтри, поставяни последователно върху обективите на апаратурата, за да се проследява точно всяка поредна фаза. В резултат на това образът, избирателно наблюдаван в монохроматичните ивици на спектъра, веднъж жълт като слама, веднъж червен като киновар, създава по-скоро впечатление за невинна игра с калейдоскоп, а не за надчовешки катаклизъм.

До часа нула Квинта мълча. Кавитацията на луната трябваше да бъде предизвикана от осемнадесет ракети, долитащи от голямо разстояние към екватора по еволвентна траектория.