Станислав Лем - Фиаско

Както микротомът реже замразените тъкани, които последователно ще бъдат разглеждани под микроскоп, така и нуклеоскопът дава възможност да се направят снимки, разкриващи слой след слой вътрешната, атомна структура на небесното тяло, която не би могла да се види нито чрез радиолокация, нито чрез сондиране с неутрино. За радиолокаторите планетата е напълно непрозрачна, а за неутриното — прекалено прозрачна, тъй че само магнитокохерентната многополюсна спиноскопия позволява да се надникне в дълбините на космическите тела, наистина — само на изстиналите: планетите и естествените спътници.

Темпе бе прочел доста неща по въпроса. Дистанционно фокусираните магнитни потенциали построяват спиновете на атомните ядра по силовата линия, а след като полето бъде изключено, ядрата излъчват отдадената им енергия. Тогава всеки елемент от Менделеевата таблица трепти в характерен само нему резонанс. Регистрираният в рецептора образ се превръща в атомен портрет на среза, в който секстилионите атоми играят ролята на точките в обикновения печатарски растер. Положителна страна на нуклеоскопията с висока мощност е нейната безвредност за облъчваните материални обекти и живите същества, а отрицателна—че като използува толкова висока мощност, не може да се укрият излъчвателите.

По искане на физиците ГОД отдели чрез филтриране от снимките на всяка плоскост от среза на спинограмата онези елементи, които са най-подходящи за технологично използуване. Подборът се основаваше на несигурния, но единствен критерий, с който разполагаха: частичната аналогия между квинтянската и земната технология.

Действително, в дълбините на кората на облъчваната планета бе открита неясна мрежа, обрисувана от елементи от подгрупата на ванадия и хрома и от осмий и иридий от групата на тежките платинови метали. Нишките от мед под повърхността подсказваха енергетични кабели. Спинограмите на засегнатите от луноклазъма площи разкриваха безразборно разположени микроогнища на разрушения, а срезът на звездовидното образувание, наречено Медуза, изглеждаше като хаотични развалини със следи от трансуранови елементи. Там беше открит и калций. Количеството му беше малко като за руини на, жилищни сгради; почвата изобщо не показваше утаечна петрификация и оттук беше направен изводът, че това са останките на милиони живи същества — преди или непосредствено след смъртта им подложени на радиоактивно замърсяване, понеже доста голям процент от калция се падаше на негов радиоактивен изотоп, възникващ само в скелетите на облъчени гръбначни. До този момент не бяха успели да разберат дали населението на Квинта се състои от живи същества или от някакви небиологични автомати — наследници на изчезнала, някога жива цивилизация. Не можеше да се изключи и кошмарната хипотеза, че надпреварата във въоръжаването е изтребила живота, натиквайки остатъците от него в скривалища и пещери, а сега неговите механични наследници я продължават.

Именно от това най-много се опасяваше Стеергард още от първите схватки, въпреки че с никого не беше споделил тази своя концепция. Той смяташе за възможно такова историческо развитие, при което машините заместват живата сила. Тогава военните действия траят векове — не само в Космоса, в което хората вече се убедиха, но и на планетата. Бойните автомати без инстинкт за самосъхранение, същински камикадзе, едва ли биха били склонни да преговарят с космическия гост. Наистина, военните щабове и в такъв случай би трябвало да са запазили инстинкта си за самосъхранение, дори и да са напълно компютъризирани, съобразявайки се обаче с категоричната директива за превъзходство при стратегическите действия, и те не биха приели ролята на парламентьор.

Затова пък шансът за разбирателство на живи същества с живи същества беше различен от нула. Оптимизмът, пораждан от разглежданите спинограми, от вероятното разпознаване на хекатомби, на скелети — поради отношението на калция към неговия изотоп — бе, може да се каже, скромен. Но той трудно можеше да бъде наречен химера. Пилотите и командирът слушаха обясненията на Накамура за интересуващите ги снимки (с предварителната му уговорка, че излага само предположения), когато звънна интеркомът. Командирът вдигна слушалката:

— Стеергард.

Чуваха гласа, без да разбират думите. Когато другият млъкна, Стеергард доста дълго не проговори. После каза:

— Добре. Веднага ли? Моля. Чакам ви. Остави слушалката, обърна се към тях и поясни: