Станислав Лем - Фиаско

В същото време билионите тонове вода, които кипящата пара изтласкваше извън стратосферата, покриха целия планетен диск с облачна завеса. Само тънкият леден пръстен светлееше над, нея в слънчевия блясък като бръснач.

Стеергард поиска от Накамура да докладва за резултатите от спиноскопията, правена без прекъсване от луноклазъма. Веднага след него той бе наредил да се изстрелят и въведат на орбита около Квинта магнитронови агрегати — същински колоси заедно със сидералните захранващи устройства, всеки с маса седем хиляди тона. За защита от евентуална атака те бяха обкръжени с гравимети — бомбиграцери за еднократна употреба, които съгласно приетата от SETI програма трябваше да служат за анихилиране на астероиди, ако „Хермес“ ги срещне по пътя към Квинта, а не може да ги избегне чрез маневри между препятствия, надвишаващи възможностите на предпазния щит, докато лети със субсветлинна скорост.

Преди Накамура да представи резултатите от спиноскопията, Стеергард най-неочаквано попита втория пилот откъде му е хрумнала прастарата латинска фраза Nemo me impune lacessit, с която бе приключило последното съвещание.

Темпе не помнеше.

— Не мисля, че някога си бил филолог. По-скоро си чел Едгард Алън По. „Бъчва с амонтилядо“.

Пилотът поклати безпомощно глава.

— По ли казвате? Оня автор на фантастични разкази? Надали. Впрочем не помня какво съм чел… преди Титан. Това важно ли е?

— Ще разберем по-късно. А сега искам да видя резултатите.

Още преди Накамура да отвори уста, Стеергард попита:

— Атакувана ли е апаратурата?

— На два пъти. Грацерите са унищожили няколко десетки ракети. Изкривяванията на Холенбах развалиха качеството на образа на приеманите спинограми.

— Откъде са стартирали тези ракети?

— От поразената суша, но извън територията на катастрофата.

— А по-точно?

— От четири точки на планинския масив, петнайсет градуса под полярния кръг. Площадките за изстрелване са подземни и имитират монолитна скала. Там има много такива площадки — по южните меридиани чак до тропика. На снимките се откриват повече от хиляда. Навярно са много повече, но най-лесно се откриват онези, които са разположени перпендикулярно на импулсното поле. Планетата се завърта около оста си, а полето остава неподвижно. При непрекъснато послойно заснемане полученият образ би бил без особена стойност — все едно че облъчваният с рентгенови лъчи човек непрекъснато се върти. Затова преминахме на моментална томография в микросекунди. Събрали са се вече около петдесет милиона кадъра. Исках да изчакам края, тоест един пълен оборот на Квинта, и едва тогава да дам всички ленти на ГОД…

— Разбирам — довърши фразата вместо него Стеергард. — ГОД още не е получил снимките и не е дал обобщената оценка?

— Не всички. Успях да прегледам обаче томограмите, които се събират за един час.

— Значи все пак има нещо. Слушам.

— Предпочитам вие, астрогаторе, да прегледате лично най-ясните спинограми. Словесното описание може да не е обективно. Почти всичко, което се вижда на филмите, дава основание за определена интерпретация, но не и за абсолютно сигурна диагноза.

— Добре.

Накамура пъхна диска във видеоапаратурата. Мониторът светна. През екрана пробягваха размазани, треперещи ивици, физикът си поигра за миг с настройката, после образът потъмня и те видяха кръгов спектър в центъра с кръгло черно петно, неравномерно изсветляващо по края. Накамура измести образа така, че изпъкналата планетна повърхност да попадне в долната половина на екрана. Над кривината на непрозрачно черната литосфера се простираше също тъй извиваща се ивица от белезникава мъгла, най-гъста при границата с хоризонта: атмосфера с микроскопични късове облаци. Физикът пренастрои спектъра, като слезе от леките към По-тежките елементи. Атмосферните газове изчезнаха като издухани и непроницаемата дотогава чернота на континенталната плоча започна да изсветлява.

Темпе седеше между Харрах и командира, загледан в екрана. Още на „Евридика“ той се беше запознал с планетната спиноскопия, но досега никога не беше виждал тя да се използува с такава мощност. Нуклеоскопът с астрономичен обсег обхваща планетата в чашата на магнитни полета с гаусов интензитет 42 42 Коректното название на величината е магнитна индукция. Лем я нарича интензитет по аналогия с величината интензитет на електрическото поле — Б. пр. , а импулсите достигат върхови стойности като в магнитосферата на микропулсар. Планетата се облъчва от край до край, а получените образи, създавани от спиновия ядрен резонанс, могат да се отделят, тоест да се обособят в томографии чрез концентриране на полето върху поредните планетни слоеве — като се започне от повърхностните и се върви навътре, към все по-горещите части на мантията и ядрото.