Станислав Лем - Фиаско

Здесь есть возможность читать онлайн «Станислав Лем - Фиаско» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Фиаско: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Фиаско»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В този свой роман С. Лем разработва една от най-популярните теми в научната фантастика — опита за контакт с чужда цивилизация. Както подсказва и самото заглавие, такъв опит според автора е предварително осъден на неуспех. И причините за това Лем извежда не от недостатъчното развитие на науката и несъвършенството на техниката, а от самата същност на човека.
„Фиаско“ е изключително зряла творба, предупреждение за безизходицата, до която може да доведе надпреварата във-въоръжаването. Както и в други негови книги от последните години, и тук сюжетът представлява само една по-привлекателна форма, в която са изложени размислите на писателя футуролог за еволюцията на разума и някои хипотетични пътища за развитието на човешката цивилизация.

Фиаско — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Фиаско», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Това, че са изскочили от облаците, почти едновременно — две от запад и две от изток, свидетелствувало за предварително синхронизиране на акцията и съответно — за координация в действията на щабовете, разположени на двата континента.

Авторите на модела на сферомахията отхвърлиха възраженията на Накамура и неговите изводи. Те заяви ха, че Накамура не можел да докаже, че събитията си протекли действително така, както той ги представя, защото в атмосферата на Квинта има множество горещи точки, смятани за резултат от падането на ледени блокове от разрушаващия се пръстен. Накамура, твърдяха те, бил избрал тези от тях, които при добро желание могат да бъдат приети за следи от ракетите.

Качеството на получените снимките незадоволително, понеже „Хермес“ ги бе получавал от изстреляните сонди — „електронните очи“, докато самият той се укриваше в периселений зад Луната. Освен това около Квинта обикалят хиляди спътника, движещи се в посока, съвпадаща с посоката на нейното въртене около оста й или в обратна посока, но едната или другата посока на движението им не говореше нищо за произхода на спътника: планетите антагонисти биха могли да изстрелват бойните си сателити коротационно или антико-ротационно. Това, че те нито се сблъскваха, нито воюваха помежду си, само засилвало основанието на авторите на „алиенираната сферомахия“ да предполагат, че войната си остава „студена“ и се състои в даване на шах, а не в унищожаване на бойните средства на противника. Ако започнат взаимно да се нападат, студената война би преминала във фаза на, гореща ескалация. И затова, поддържали те, противниковите орбитери се държат в шах. За да се запази равновесието на силите, космическите сили на двете страни трябва да се разпознават взаимно. Докато „Габриел“ бе чужд за всички и именно затова бе нападнат. Ротмонт онагледи това със следния пример: две кучета ръмжат едно срещу друго, което издава, че не са приятелски настроени, ала щом се появи заек, хукват заедно да го гонят.

Полассар обаче подкрепи Накамура. Действително, не се знаело дали преследвачите на „Габриел“ са били ракети само на едната страна или на двете, но нападението било протекло с прецизност, подсказваща предварителна подготовка. Несъмнено сигналите, излъчвани от „Амбасадор“, са били приемани на планетата и липсата на отговор не означавала пасивно бездействие.

В този спор Стеергард не застана на ничия страна. Смятал за второстепенен въпроса дали „Габриел“ е бил нападнат от управлявани от Квинта орбитери или от самостоятелни единици. Важен бил фактът, че планетата не желае контакт. Единственият съществен въпрос бил дали тя може да бъде принудена към него.

— Чрез увещания — не — заяви Харрах. — Нито пък чрез реализиране на първоначалната програма. Колкото повече парламентьори изпращаме, толкова повече схватки ще има. Лри тях нашите посланици ще се превърнат в отбранителни средства, а мисията им ще завършва с отстъпление или сблъсък. Понеже ние не искаме война, а отстъплението не влиза в сметката, трябва да проявим твърда позиция, вместо да ги опипваме и пощипваме. Не можеш да се сприятелиш с горилата, нито пък да я омилостивиш, като я хапеш лекичко по опашката.

— Горилата няма опашка — отбеляза Кирстинг.

— Тогава крокодила. Не се хващай за думата. Не ни остава нищо друго освен демонстрация на сила. Който може да предложи нещо по-добро, да се изкаже.

Никой не се обади.

— Имаш ли конкретен план? — попита Стеергард.

— Да.

— Конкретно?

— Кавитация на луната. Максимален ефект при минимум щети. От планетата ще го видят, но няма да усетят нищо. Отдавна ми се върти в главата. Преди малко ГОД ми го изчисли. Луната ще се разпадне така, че остатъците ще останат на орбита. Центърът на масите няма да се промени.

— Защо? — попита доминиканецът.

— Защото парчетиите ще продължат да обикалят около Квинта по същата орбита, на която е била луната. Планетата образува с нея двойна система и понеже Квинта е по-тежка, центърът на въртене на системата се намира по-близо до нея; Не помня числата. Във всеки случай динамичното разположение на масите няма да се промени.

— Ще се променят приливите и отливите, предизвикани от привличането на луната — намеси се Накамура. — Взе ли това предвид?

— ГОД го взе. Най-много да се активизират плитките сеизмични огнища. Океанските приливи и отливи ще си останат същите. Това е всичко.

— И каква ще е ползата? — попита пак Араго.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Фиаско»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Фиаско» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Фиаско»

Обсуждение, отзывы о книге «Фиаско» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.