Станислав Лем - Фиаско

При възникналата ситуация всички щабове знаят колко безполезни са централизираните командни операции. Поражда се въпросът: как да се поддържат нападателно-отбранителните стратегии при липсата на комуникации със собствените сили на планетата и в Космоса?

Никой не си блокира сам каналите за разузнаване и командуване — поради тъй наречения „ефект на огледалото“. Всеки прави това, което е лошо за другия, като му прекъсва съобщителните канали, и получава аналогична отплата. След съперничеството за по-висока точност и мощност на балистичните ракети идва ред на съперничеството за защита на съобщителните канали. Първото е било натрупване на средства за унищожение и заплаха за тяхното използуване. Второто съперничество е „свързочна война“. Битките за накъсване и опазване на комуникациите са реални, при все че не водят до разрушения и кървави жертви. Като запълват постепенно радиоканалите с шум, противниците загубват контрол над дислокацията на собствените си оръжия и над въоръженията и оперативната готовност на противниковата страна.

Значи ли това, че парализирането на командната функция на щабовете пренася войната в Космоса, като — поле на непрестанни атаки и контраатаки на оръжия с пълна самостоятелност? Значи ли това, че задачата на тези оръжия е да унищожават автономно орбитерите на врага? Нищо подобно. Приоритетът на битката за комуникациите остава. Противникът трябва да бъде заглушаван навсякъде.

Най-напред възниква непреодолим праг на фронталния сблъсък на силите на планетата — когато мощността на зарядите, балистичната точност и потенциалното последствие от тях — смъртоносната ядрена зима — са еднозначни с неизбежния край на войната.

Неспособни да направят нищо друго, противниците си унищожават взаимно контрола над арсенала. Заглушават се всички диапазони на радиовълните. Шумът изпълва целия капацитет на предавателните канали. За доста кратък период конфронтацията се изразява в търсене на надмощие — кой ще вземе връх: заглушаващата мощност или мощността, предназначена за предаване на сигнали за разузнаване и командуване. Ала и тази ескалация, пробиваща шума с по-силен сигнал и на свой ред заглушаваща сигнала с шум, не води доникъде.

Мазернатал лазерната Комуникация продължават да се развиват още известно време. Обаче парадоксалната електронна война води и тук — чрез нарастването на излъчваната мощност — до пат: достатъчно силни, за да пробият чуждата защита, лазерите се превръщат от разузнавателни в унищожителни. Това е, образно казано, слепец да размахва все по-настървено своя бял бастун в мъглата. От спомагателен инструмент бастунът се превръща в палка.

Предвиждайки близкия пат, всяка страна работи върху произвеждането на такова оръжие, което ще развие тактическа, а после — и стратегическа автономия. Бойните средства стават независими от техните производители, оператори й командни бази.

Ако главната задача на тези оръжия, вече изведени в Космоса, е да унищожават антагонистичните им еквиваленти, един започнат в произволно място сблъсък би се превърнал в детонатор на бойни действия, като степен пожар, разширяващ се до повърхността на самата планета, което би довело до размяна на удари с най-голяма мощност, следователно — до тотална гибел. Точно затова въпросните оръжия не бива да се впускат в остри сблъсъци. Биха могли взаимно да си дават шах, а ако се унищожават, да правят това коварно: като зарази, а не като бомби. Машинният интелект на едните се старае да покори интелекта на вражеските оръжия, обезвреждайки ги или — чрез посредничеството на така наречените програмни вируси, — предизвиквайки „дезертьорство“ на орбитерите на противника. В земната история това има далечен еквивалент в еничарството: турците присъединявали към своята армия отвлечените от поробваните народи деца.

Представеният тук модел на сферомахия е силно опростен. Всички фази на разрастването й биха могли да се придружават от десантни, шпионски, терористични акции, както и от заблуждаващи маневри с цел да се накара противникът да направи скъпоструваща или дори гибелна за него грешка. Кабелната комуникация и импулсните електронни средства позволяват на планетите антагонисти да запазят до известна степен щабно-централизираните съобщения; до каква степен, не можем да установим, още повече че те се променят под влияние на техническите новости. В речника на земните думи липсват думи за определяне на сферомахия от квинтянски тип, тъй като тя не е нито война, нито мир, а представлява постоянен конфликт, който ангажира противниците и изчерпва ресурсите им.