Станислав Лем - Фиаско

Араго си мълчеше. ГОД програмираше достъпните стратегии за отбранителни, нападателни и търсещи разбирателство действия. Не отдаваше предпочитание на никоя от тях: данните за оптимизиране на всяка от тези процедури бяха прекалено малко.

Герберт виждаше единствения изход в отказването от контакта, от демонстрацията на сила, но не се смяташе, за компетентен да участвува във все по-изострящите се спорове. Темпе каза на командира, който го бе извикал при себе си, че не е експерт на SETI, нито пък командува кораба.

— Тук никой не е експерт — сигурно вече си забелязал? — отвърна Стеергард. — Аз също. Въпреки това всеки си има нещо наум. Ти също. От теб искам не съвет, а само мнение.

— ГОД по-добре знае — усмихна се пилотът.

— ГОД ще представи двайсет или сто тактики. Не може да направи нищо повече. Мисля, че ти знаеш толкова, колкото експертите ни заедно с ГОД. Минимален риск има само в отстъплението.

— Така е. — Седналият срещу командира Темпе продължаваше да се усмихва.

— Какво забавно има?

— Неофициален въпрос ли е или заповед, астрогаторе?

— Заповед.

— Без съмнение положението не е розово. Аз обаче вече ви познавам достатъчно добре и мога да кажа какво със сигурност няма да направи нашият командир: няма да избягаме.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

— Защо? Според теб колко пъти бяхме нападнати — един или два?

— Това е без значение. Във всеки случай те не искат контакт. Нямам представа и какви изненади са ни подготвили още.

— Всички наши начинания ще бъдат свързани с опасност.

— Ясно. — Тогава?

— Очевидно аз обичам опасностите. Ако не беше така, от няколкостотин години щях да лежа под надгробна плоча на Земята, защото щях да си умра в леглото, заобиколен от опечаленото семейство.

— С други думи — смяташ ли, че е необходима демонстрация на сила?

— И да, и не. Смятам я за краен изход, който обаче е неизбежен.

Под стоманеното кубче на бюрото на Стеергард се виждаха купчина листове с печатан текст и някаква графика на първата страница. Пилотът ги позна. Ел Салам му беше дал копие от тях преди час.

— Прочетохте ли вече това? — попита той командира.

— Не.

— Не?

— Още една хипотеза на физиците. Най-напред исках да поговоря с тебе.

— Прочетете го. Наистина е хипотеза. Но на мене ми се видя убедителна.

— Не те задържам повече.

Работата под наслов „Системата на Дзета като космическа сферомахия“ 38 38 Военна сфера (гр.) — Б. пр. бе подписана от Ротмонт, Полассар и Ел Салам.

„Една цивилизация, която не само е унищожила безжичните си връзки — радио и телевизионни, не само е изпълнила цялата йоносфера с бял шум, който поглъща всеки сигнал, но и инвестира по-голямата част от глобалното си производство и енергия за създаване на оръжия, разположени в космическото пространство, изглежда направо абсурдна. Трябва обаче да се отбележи, че, тя не е запланувала съзнателно, нито пък е постигнала умишлено това състояние — то е възникнало постепенно чрез ескалация на конфликта. Ние приемаме за изходна ситуацията, при която многофронтовата война, водена на планетата, се е превърнала в еквивалент на тотална гибел. След стигането до тази критична точка надпреварата във въоръжаването е била пренесена в Космоса. Нито една от страните-антагонисти не е възнамерявала да превърне цялата система на Дзета във военна сфера с чудовищни размери, а просто се е приближавала към нея постепенно, като е контрирала всяка поредна крачка на противника. Когато се е стигнало до конфронтация в космическото пространство, нищо вече не е можело да спре разрастването й, нито да я премахне за дефинитивно сключване на мир.

Симулационният анализ съгласно теорията на игрите при ненулева функция на печалбата разкрива в подобни случаи, че при липса на доверие в сключваните споразумения за разоръжаване съществува таван на възможното разбирателство на противниците чрез преговори. Този таван възниква, защото при липса на доверие в добрата воля на противника, доверие, наричано класически pacta servanda sunt 39 39 Договорите следва да се изпълняват (лат.) — Б. пр. , разбирателството изисква взаимен контрол на въоръженията или предоставяне на собствената територия на експерти на врага.

Когато обаче надпреварата за постигане на все по-голяма бойна мощ тръгва по пътя на микроминиатюризацията, контролът без доверие става неефективен. Тогава военните предприятия, лаборатории и арсенали може да се укрият идеално. Тогава е невъзможно да се постигне нито споразумение на минимално валидно равнище на взаимното доверие (че този, който престане да работи върху усъвършенствуването на микрооръжията, н е се озовава по този начин автоматично в положението на победен), нито пък — още повече — може да се премахне притежаваното въоръжение въз основа на уверенията на противника, че той ще направи същото.