Станислав Лем - Фиаско

Да. Облекчение, защото вече не можеше да става дума за отстъпление.

След двайсетина секунди зрението му се възвърна, въпреки че гравиметърът още сочеше червените деления на скалата. „Хермес“ не бе улучен директно. Това бе просто невъзможно. Нещо го бе нападнало с таран, но винаги зоркият ГОД бе отблъснал атаката, проведена така умело и незабележимо, че — лишен от време за задействувате на умерена защита, — той бе предприел крайни мерки. В този Космос гравитационният вал не можеше да бъде пробит с нищо — освен със сингуларност — и затова „Хермес“ бе оцелял. Но защитният удар бе дал откат като отхвърлено назад при изстрела артилерийско оръдие и въпреки че бе приел само незначителна част от освободената мощност, целият кораб се бе разтърсил здравата в епицентъра на разреда на сидераторите. Стеергард не правеше опити да стане, тялото му все още беше като под преса. С широко отворените си очи виждаше как стрелката с леки трептения, милиметър след милиметър, се отдалечава от червения сектор на кръглата скала. Напрегнатите до крайност мускули вече му се подчиняваха. Гравиметърът слезе до червената двойка и само алармените сирени все още виеха пронизително по всички палуби.

Командирът се отблъсна с две ръце от фотьойла, с мъка се отлепи от него и когато застана на крака, бе принуден да опре юмруци в ръба на бюрото, като прегърбена маймуна, която помага на краката си с ръце — не знаеше откъде му хрумна подобна мисъл в този момент, — и сред безпорядъка на вещите съзря на пода бащината монета. Тя продължаваше да показва тура, значи — отстъпление. Той се усмихна — това решение вече бе бито с по-силен коз. Гравиметърът спря на единицата в белия сектор на диска и бавно я напусна. Трябваше веднага да отиде в залата за управление, за да разбере най-напред как са хората.

Стеергард стигна до вратата и рязко се обърна. Вдигна монетата и я пъхна в шкафчето. Никой не трябваше да разбере за моментната му слабост. В категорията на игрите това не беше слабост, защото, когато липсват минимаксови решения, чисто случайните решения са най-добрите. Тъй че можеше поне пред себе си да оправдае постъпката си, но не искаше. Безтегловността се върна, когато беше в средата на тунелния коридор. Той извика асансьора. Проблемът бе решен. Стеергард не искаше война, ала познаваше хората си и знаеше, че освен, пратеника на Светия престол никой няма да приеме бягството.

Не им се удаде да разпознаят какви средства са били използувани при атаката, защото, каквото и да представляваха те, вече бяха изчезнали от пространство-времето. Записът на защитната памет на ГОД обаче потвърди предположенията на физиците. Датчиците, насочени във всички посоки на космическото пространство около „Хермес“, го опипваха чак до външния периметър на защитата и биха открили радарното ехо на частици с милиметрови размери в кръг с радиус сто хиляди мили. Ударът не беше лъчев — такъв би оставил спектрални линии. Внезапната поява на няколко десетки обекта със замъглени очертания около кораба, носещи се като рояк към него — концентрично и почти едновременно, — отначало изглеждаше загадъчна. Те се бяха появили съвсем наблизо, на разстояние от порядъка на една-две мили. Физиците изграждаха хипотези, преценявайки различните начини, чрез които можеше да се проникне през бдителната защита. Спряха се на три варианта.

Облаци от частици, не по-големи от бактериите, биха могли да се обединят в многотонни маси. Това предполага солидни възможности за произвеждане на самообединяващи се частици, които се насочват към целта силно разпръснати, за да се съединят в лавина със съответното закъснение едва вътре в периметъра на защитата. Отделните частици, кондензиращи се не как да е, а оформящи снаряди благодарение на собствените взаимодействия, би трябвало да притежават извънредно деликатен строеж. Две секунди преди нападението корабните магнитометри бяха регистрирали скок в магнитното поле около бордовете. То бе достигнало върхова стойност един милиард гауса и след няколко наносекунди бе спаднало почти до нула. На това допускане обаче противоречеше липсата на каквато и да било електромагнитна активност преди това. Физиците не можеха да обяснят механизма на възникване на поле с такъв интензитет, чиито източници, без да се разкрият предварително, биха измамили бдителността на датчиците. Теоретично през защитата биха могли да преминат диполи, ако техният облак се е неутрализирал чрез взаимно ориентиране на билионите молекули. Подобна реконструкция предполагаше технология, непроектирана и неизпробвана експериментално на Земята досега.