Станислав Лем - Фиаско

Какъв е шансът за контакт при представеното положение на нещата? Авторите на хипотезата не знаят. Докато на космическата, шахматна дъска се движат черни и бели фигури с аналогична сила, те изобщо не се впускат в битка, а само си дават шах. Затова Пък съвършено новите и непознатите подлежат на разпознаване чрез бой. Това е нещо като някогашните опознавателни двубои на отделни рицари преди сражението. Може би не планетата, не нейните правителства, щабове, власти са нападнали „Хермес“, а той просто е бил атакуван като „съвършено чуждо тяло“, като огромен, технически и непознат обект. Не както бандити нападат минувач, а както инфекциите проникват в организма през лимфоцитната защита.

Надеждата за ограничаване на надпреварата във въоръжаването е нищожна. Възможно е модернизиране на старите бойни изкуствени спътници, издърпвани на планетата. За оръжия от типа на вироидите, микроминиатюризираните паразити, самообединяващите се частици, черпещи енергия от слънцето, са необходими огромни инвестиции, но малко суровини.

В заключение Полассар, Ротмонт и Ел Салам обобщаваха виждането си относно Квинта. Като продукт на вековни борби за надмощие, този изкуствен организъм — сферомахията с диаметър седем милиарда мили, може да бъде сравнен с разяждано от рак тяло. Повече или по-малко злокачествените метастази на конфликта са негови космически органи и тук пак възниква аналогия с живо същество, защото дори в зародиш сферомахията не е била напълно „здрава“, след като още при зачеването е била заразена с антагонизма на насочените една против друга технологии. Тя няма никакви „нормални тъкани“, а оставането й в динамично равновесие се дължи на противодействуващите си „злокачествени образувания“. За да запазят това специфично равновесие, те трябва да се разпознават взаимно. Щом някъде, сред вътрешните или външните планети, се появят радикално нови разновидности, технически „противотела“ ги разоръжават, поставят в шах или „конвертират“ (прехвърлят под своя власт по „еничарския“ принцип). Те не се грижат за лечение (няма кого да лекуват), а за запазване на динамичното status quo ante fuit 40 40 Предишно положение (лат.) — Б. пр. , тоест — за запазването на пат. Ако е така, „Хермес“ най-напред х е натъкнал на остатъци от някогашни схватки, а после е нахлул в „минирана зона“, предизвиквайки нощната атака. Ако отказването от контакта не влиза в сметката, трябва да се признаят всички разработени от SETI тактики за неприложими и да се търсят нови тактики, които да водят към положителен резултат. Авторите на сферомахичния модел не знаят дали съществува ефективна тактика. Те просто се изказват за излизане извън подготвената програма, като предлагат да се направи опит да се разработи концепция без прецедент.

Харрах и Кирстинг също бяха подписали доклада.

Какво друго можеше да последва освен поредно съвещание?

Въпреки че „Хермес“ вече бе попълнил енергетичните си запаси, Стеергард реши, че орбитата в близост до звездата е най-безопасна. Корабът продължаваше да маневрира така, че да остане над Дзета, превръщайки енергията й в източник за собственото охлаждане. Понеже орбитата не беше стационарна нито спрямо звездата, нито спрямо Квинта, необходимата за поддържането й мощна тяга създаваше сила на тежестта.

Докато отиваха е Харрах на съвещанието, Темпе му каза, че май космическите пътешествия се състоят само от избегнати в последния момент катастрофи. И от съвещания.

Накамура пръв се нахвърли върху модела на независима от планетата сферомахия. Възможно било бойните средства далече от Квинта да не са подчинени на създателите си, но оперативната Дейност на щабовете продължавала — макар и в по-малки мащаби. В противен случай „Габриел“ нямало да се сблъска с двустранно координцрана атака.

Океанът в северното полукълбо с белите полярни шапки разделяше сушата на два континента на западен, наречен Норстралия, два пъти по-голям от Африка, и източен — Хепария, назован така поради приликата му със сплескан черен дроб. Въз основа на снимките, направени от „Габриел“ при полета му към предвижданото за кацане място край звездовидното образувание в Хепария, Накамура бил установил откъде са стартирали преследващите го ракети — от космодруми на екватора, но разположени на противоположни суши. Те са закрити от облаци и при старта си ракетите не са оставили след себе си типичната реактивна струя, но той предполагал, че те или са били катапултирани, или са имали двигатели с нищожна термична компонента. Изстреляни с мълчащи двигатели или със студена корпускулярна тяга, преследвачите са се загрели при прекрачване на звуковата бариера и това било позволило на Накамура да открие горещите части от траекторията им и чрез ретрополация да определи местонахождението на стартовите площадки.