Станислав Лем - Фиаско

— Как да установим контакт с Квинта, след като там има блокове, от години въвлечени във война?

— Какви са границите на пространството от решения? Без начални условия то е неизчислимо.

— Допусни двама, а после трима противници с близък боен потенциал, чиято горна граница е всеобщо унищожение.

— Данните пак са недостатъчни.

— Дай минимаксова оценка в нецифрово приближение.

— Приблизителната стойност също е неопределима.

— Въпреки това дай стохастично репрезентативен сноп алтернативи.

— Това изисква допълнителни начални условия. Иначе ще бъдат произволни и недоказуеми.

— Знам. Започвай.

— При два антагониста, на противоположните континенти, да се изпратят два предавателя в инфрачервения прозорец на атмосферата, с остра точкова колимация. И двата с антирадарен камуфлаж, самонасочващи се към радиостанциите на планетата. Тази тактика приема за очевидно онова, което е съмнително. Антагонистите могат взаимно да припокриват владените си територии и хоризонтално, и вертикално.

— Как?

— Ако например са навлезли в атомна фаза и чрез тактиките за, сплашване всеки е превърнал населението на противника в заложник — със заплаха за нападение или отмъщение, развивайки средствата за нанасяне на удар и контраудар, а след достигане на точката на насищане са слезли в подземията. Техните територии могат да се намират под повърхността на планетата, на изровени дълбоко равнища, укрепвани пласт след пласт. Същото може да става и в атмосферата.

— Експанзия от този род изключва ли контакта?

— При предложената тактика — да, защото при подобно разположение контактът няма отделни адресати.

— Предположи, че липсва взаимно подкопаващо се заселване.

— Къде да поставя границата между противниците?

— По меридиана насред океана.

— Това е най-лесно, но съвършено произволно.

— Няма значение.

— Слушам. Предполагам изпращането на сонди, излъчването на сигнали и получаването на послание. Те ще получат предадените кодове и ще ги овладеят. При такова допускане получавам на минимакса раздвояване. Да се изпрати и на двете страни един и същи постулат за контакта с гаранция за неутралитет — или истински, или напълно фалшив.

— Тоест или да уведомим всяка от страните, че се обръщаме едновременно и към другата, или да я уверим, че призоваваме към контакт само нея?

— Да.

— Какво е рисковото натоварване на това раздвояване?

— Казването на истината дава по-добри шансове при погрешно адресиране и по-лоши шансове при погрешно адресиране. Лъжата дава по-големи шансове при точно адресиране и по-малки шансове при точно адресиране.

— Пълно противоречие.

— Да. Пространството на играта не може да се квантува минимаксово.

— Какви са причините за противоречието?

— Този блок, който е уверявай, че само с него се установява контакт, ще бъде склонен да реагира положително, но при условие, че съумее да провери това независимо от нашето съобщение. Но ако той реши, че другият блок е заловил посланието ни, или, което е още по-лошо, разкрие двуличието на играта ни, шансовете за разбирателство ще паднат до нула. Може също да възникне отрицателна вероятност за контакт.

— Отрицателна ли?

— Отказът е нула. Аз приписвам отрицателна стойност на отговорите, съдържащи дезинформация.

— Поставяне на клопка?

— Напълно е възможно. Тук раздвояването се разклонява. Капан може да заложи или едната страна, или и двете — независимо една от друга, или двете заедно в ограничено временно съглашение, ако решат, че при временен съюз, за да ни унищожат или ни накарат да се откажем от контакта се излагат на по-малък риск, отколкото при настояване за едностранен контакт с „Хермес“.

— А ако има съгласие за успореден, но отделен контакт?

— В основата на този вариант има противоречие. За да се постигне такъв паралелизъм, адресантът трябва да даде на адресатите убедителни гаранции за своята неутралност. Тоест ние трябва да дадем дума, че ще удържим думата си. Като възвратна форма твърдението не може да потвърждава само себе си. Това е типична антиномия.

— Откъде взе основание за разклоненията при решението?

— От твоето допускане, че на планетата има само двама играчи във взаимен шах. И това, че те следват правилото на минимакса. Цената на играта за тях е да се запази. status quo ante, а за нас — да се установи контакт чрез излизане от безизходното положение.

— А по-точно?

— Много просто. Допускам, че съществуват две империи — А и В. Оптималният вариант на раздвояването за нас: двамата адресати влизат в контакт с нас, но всеки си мисли, че притежава монопол. Ако поне един не е сигурен, че е привилегирован в контакта, ще оцени монопола като съмнителен. Тогава, съгласно пра вилото на минимакса, той ще предложи на другия да сключат коалиция против нас, защото не знае какви са шансовете да влезе в коалиция с нас. Това е естествено. Като знаят собствената си история, те знаят и правилата на взаимните конфликти. Затова пък те не знаят какви правила на конфликта са валидни за нас. Ако ние направим на която и да е от страните предложение за съглашение, то ще бъде неубедително. Primo: предложение за съглашение, направено и на двамата противници, е абсурдно. Secundo: като заставаме зад една от страните, ние й помагаме. По този начин се изправяме против другата страна, а ние самите не получаваме нищо освен намеса във войната. Само цивилизация на идиоти би могла да избере такава стратегия за търсене на контакт Такова решение е невероятно дори в космически мащаби.