Станислав Лем - Фиаско

— Да.

— Какъв коефициент дава тази разлика за нашата игра? Изчисли интервала на статистическата валидност и модалното разпределение на влиянието на разликите върху шансовете за контакт.

— Коефициентът е равен на единица.

— За всички модели?

— Да.

— Значи обществените разлики на антагонистите нямат никакво значение?

— Да. Ускоряваната от постоянния конфликт техномахична еволюция се превръща в променлива величина, независима от типа обществен строй, защото тази еволюция се формира от структурата на конфликта, а не от обществените структури. По-конкретно: в ранните фази на конфликта разликите в обществения строй дават отражение върху психологическата пропаганда, дипломацията, диверсиите, шпионажа и надпреварата във въоръжаването. Подялбата на бюджетите на военни и извънвоенни е функция на множеството от аргументи със стойности, зависещи от обществената структура. Растящият стремеж към надмощие в конфликта премахва разликите в множеството от аргументи. По този начин и стратегиите на, враждуващите страни се уподобяват. Възниква „ефектът на огледалото“. Не можеш, да накараш огледалото да отразява само отбрани изображения. Когато се прекрачи таванът на ефективността на разоръжаването, по-нататъшната надпревара за доминиране премахва зависимостта на стратегиите на антагонистите от обществените им разлики.

Тази зависимост се оказва същата, каквато е влиянието на човешката мускулатура върху изстрелването на една балистична ракета. В палеолита, пещерната епоха и средновековието по-мускулестият Противник е доминира п над по-слабия. В атомната епоха и дете може да задействува ракета, като натисне съответния бутон. Квинтяните вече не доминират над избраната от тях стратегия. Обратно: стратегията доминира над тях. Ако се е натъкнала на разлики в обществения строй, тя ги е подчинила — до уеднаквяване. Ако това не беше станало, конфликтът би завършил с победа на една от страните. Активността на сферомахията доказва противното.

— какви са оптималните правила на играта за контакт при такава диагноза?

— Командните центрове на планетата знаят, че прехващането на нашите кавитатори е предизвикало катастрофата. Освен тях никой не би се нагърбил с тази акция.

— Значи ли това, че те командуват сферомахията в пространството между Квинта и орбитата на луната?

— Не е наложително. Границата на техния оперативен обсег не може да бъде сфера с повърхност, ограничена ясно и гладко от интересуващата ни област.

— Правиш ли някакви изводи за личния състав на щабовете?

— Разбирам подтекста. Предположението на някои членове на екипажа, че щабовете са небиологични и съответно — че Квинта е мъртва планета, с компютри, продължаващи войната след измирането на живите квинтяни, е асбурдно. Макар и лишени от самосъхранителни ограничения, компютрите действуват рационално. Това означава, че те се придържат към минимакса с най-далечно прогностично изпреварване. Могат да воюват дотогава, докогато съществува алтернативата за победа във войната. Ако функцията на печалбата в края на играта е тотална гибел, минимаксът спада до нула. Аз отхвърлям концепцията за побъркани компютри. Впрочем спектралните и спинограмови улики говорят за присъствието на живи същества.

— Добре. Тогава?

— В щабовете има изчислителни машини, но там има и квинтяни. Последиците от луноклазъма не са ги засегнали: при толкова продължителен и толкова мащабен конфликт нищо не се охранява по-добре от щабовете. Вече знаеш, че за властите загубите сред Населението не са аргумент за установяване на контакт.

— Имаш ли необорим аргумент?

— Да. Дойде време да наречем нещата със собствените им имена. Косвеният натиск не е достатъчен. Трябва да действуваш директно, командире.

— Като отправим заплаха към щабовете?

— Да.

— Че ще употребим масиран удар?

— Да.

— Интересно. Смяташ убийството на разумни същества, държащи се противоразумно, за най-добрия начин за установяване на контакт с тях? Трябва ли да кацнем на планетата като археолози на изтребената от нас цивилизация?

— Не. Би могъл да заплашиш със сидерален удар самата планета. Те видяха как се разпадна луната им.

— Та нали това ще бъде блъф. Щом подновяваме исканията си за контакт, не можем да унищожим потенциалните си събеседници. Това е ясно. Те ще преценят заплахата като несъстоятелна — и с основание.

— Заплахата може и да не е напълнонесъстоятелна.