Станислав Лем - Фиаско

— Защо преди не изтълкува нещата по този начин?

— Щом ти преди малко нарече изводите ми теоретични разсъждения, преди луноклазъма би ги нарекъл фантазиране. Искаш ли да изложа моята версия за историята на Квинта?

— Говори.

— Ключът, който отваря тази история на критичната глава, е пръстенът. При пълното промишлено ускорение на планетата е имало много държави с напреднала, сътрудничеща си върхушка. Стигнало се е до излизане в Космоса и черпене от атомната енергия. И едновременно — до демографски взрив в държавите, слаби е промишлено и силни само в популационно отношение Върхушката решила да увеличи заселената площ чрез понижаване на океанското равнище Единственият начин бил да се изхвърлят океанските води в пространството над атмосферата. Не знам каква техника е била използувана; знам само каква не би могла да свърши работа. Стотиците кубически мили вода не са били транспортирани с космически кораби, нито пък са били изхвърляни директно — чрез помпи и тръбопроводи. Първият вариант би изисквал непостижими маси на горива и материали. Вторият е невъзможен за реализиране, защото преди изхвърляните потоци — по-скоро обърнати водопади или водоскоци — да достигнат първа космическа скорост, те ще се изпарят от триенето в атмосферата и ще се върнат в нея.

Съществуват обаче много други реални методи. Ще спомена един от тях. Трябва да се пробие атмосферата с канали от рода на електрическите разреди на светкавиците, а с всяка светкавица — биеща от океанския бряг в термосферата — да се изстрелва водна пара. Схемата, която излагам, е много опростена. Може да се изградят в атмосферата своето рода атмосферни оръдия, без дула, разбира се, нещо като тунели с центробежно бягащи импулси, ускоряващи йонизираната водна пара. На водата може да се придадат нетермични диполни свойства. На Земята с подобно хидроинженерство се е занимавал някой си Рахман. Той доказал, че водата може да се ускори само до първа космическа скорост, в резултат на което около планетата ще възникне леден пръстен. Той няма да бъде стабилен, затова в следващата фаза, вече в космическото пространство, трябва да се ускорява, за да се превърне в центрофуга и да се разхвърчи с втора космическа скорост в течение на двадесет-четиридесет години. В противен случай — при намаляване на космическото ускоряване или прекъсване на работите — от триенето с горните слоеве на атмосферата на планетата ще се връща повече вода, отколкото за същото време, и захвърлят водометите в космическото пространство. Повече подробности не са нужни. Важното е, че още от „Евридика“ е било забелязано бавно намаляване на пръстена на Квинта при едновременно сплескване, от което външната повърхност се разширява.

Това не може да бъде благоприятно за никого на планетата. Връщащата се вода предизвиква нещо повече от проливен дъжд: в пояса между тропиците се излива истински потоп, с променлив интензитет на валежите през различните годишни времена, тъй като оста на планетата е наклонена спрямо екликтиката подобно на Земята. Средната годишна температура е спаднала с два градуса. Леденият пръстен хвърля сянка върху част от дневното полукълбо. Отразява също слънчевата светлина. Ако става дума за техническа авария, каквато винаги е възможна, тя би била премахната след известно време. Тук обаче нищо не говори за ремонтни работи. Причината за прекъсване на работата по пръстена не може да се крие в недостатъците на планетната наука и техника. Тя трябва да се търси другаде — в политическия разкол на цивилизацията. За началните условия знаем само едно: били са благоприятни за проекта, който не би могъл да се реализира без обединяване на всички сили на планетата. После те са се разединили. Сътрудничеството — поне в технологичния период — е траяло около сто години. За кризисната фаза отклоненията от едно-две десетилетия не са съществени. Какво е предизвикало отказването от общия път? Локални войни? Икономически кризи? Съмнявам се. Ходът на политическите отношения, като неподлежащи на реконструкция назад от завареното положение, може да, се онагледи само с модела, наричан верига на Марков. Това е стохастичен, постепенен процес, който заличава собствените си следи. Нищо от това, което космическите пришълци биха забелязали на Земята през XX век — ако не се обърнат към хрониките, — не би могло чрез ретрополация да ги доведе до кръстоносните походи. Затова ще запълня бялото петно, с такава вероятност; водещите силни държави са се развивали неравномерно. Началото на антагонизма е било положено още по време на сътрудничеството. Въоръжено доминиране на главната сила на планетата било невъзможно; по-слабите участвували в глобалния проект. Така кооперирането от истинско се превърнало в привидно.