Станислав Лем - Фиаско

Антагонизмът се разкрил — не е задължително чрез нападение или директно. Възможно е блоковете да са били повече — три или четири, но за ергодичния минимум са достатъчни два — противостоящи. Започва надпревара във въоръжаването. Тя предизвиква най-напред изоставяне на проекта за разполагане на ледения пръстен в Космоса. Средствата и мощностите, предназначени за тази цел, се инвестират във въоръженията. Разбиването на ледения обръч така, че да не се навреди на жителите на всички континенти, още от самото начало не било рентабилно за великата сила, която дала основния принос в проекта, защото от положителните резултати на по-нататъшните начинания би се ползувал и противникът. Противникът си давал сметка за това и постъпвал аналогично. Повече нито една от страните не пипнала пръстена, въпреки че той се сипел на ледени лавини върху планетата; на тях, увлечени в спиралата на надпреварата във въоръжаването, не им било до го. Ескалацията изхвърлила тази надпревара в космическото пространство. Прологът и второто действие биха могли да изглеждат така. Ние пристигнахме в средата на второто действие и без да знаем нищо за това, се гмурнахме в дълбините на многопластовата сферомахия с невинното слънце в центъра.

— Повтарям въпроса: защо не представи тази ретроспекция по-рано? Имаше достатъчно поводи.

— Различни варианти на това, което току-що казах, се разпространяват на борда неофициално или официално. Нито един от тях обаче не може да се докаже. Границите на въображението лежат далече от границите на хипотезотворчеството.

Различните фрагменти от главоблъсканицата — под формата на данни — идваха постепенно. Докато бяха малко, от тях можехме да подредим безброй мозайки, запълвайки липсващите фрагменти с необосновани измислици. Ако бях ви затрупал с всички варианти на комбинаториката, с която се занимавах, трябваше да слушате лекциите ми в продължение на седмици — лекции, изпълнени с уговорки за неопределената достоверност. Освен това получавах нареждания; които противоречеха на твоите заповеди. Доктор Ротмонт искаше да се направи спиноскопия на Квинта. Обясних му, че облъчването на Квинта с цялата мощност на нашите бордови агрегати не може да остане в тайна и затова ще намали шансовете за контакт. Понеже той настояваше, изпратих леки спиноскопи, подлежащи на камуфлаж. Както впрочем ти е известно, командире, Ротмонт хранеше надежда да забележи онова, което по никакъв начин не може да се забележи. Не постигна нищо, но не аз излъгах надеждите му. Изпълних неговите желания, защото това не можеше да навреди. Хипотезите, които не се вземат за отправна точка на реални действия, могат да бъдат погрешни, ала не и пагубни.

Синята светлинка угасна. Макар че пилотите и Накамура седяха заедно със Стеергард и Араго на същата маса, те изглеждаха като зрители — без право да се намесят в разиграващата се сцена. Сякаш тяхното присъствие на тази среща беше без значение.

— Чухте обясненията — рече Стеергард. — Веднъж ваше преподобие каза, че делото е в добри ръце. Не отговорих нищо. Не защото похваленият трябва да си мълчи, а защото знаех колко-голяма е разликата между понятията за добро и зло, както аз и вие ги разбираме. Аз вече взех решение за следващата стъпка. Никой не може да повлияе на това, което ще се случи. Аз също Не бих искал да засягам когото й да е от присъствуващите. Времето на безогледните действия обаче е и време на абсолютна искреност. Нашият втори пилот изрече една глупост. Ние не сме дошли тук, за да хвърлим предизвикателство, и не се хвърляме в дуел, за да браним честта на Земята. Ако беше така, не бих приел командуването на разузнавателния ни полет. Човек обхваща и съхранява в съзнанието си много малко неща. Затова в ума ни Грандиозното начинание се разпада на фрагменти. Затова средствата толкова лесно могат да закрият целта и сами да се превърнат в цел. Когато ми предложиха командуването, аз най-напред поисках време за размисъл. Исках да се върна назад и да обхвана целия гигантски мащаб на CETI и CETI: милионите работни часове, трудът на корабостроителите, полетите до Титан, съвещанията в земните столици, трупаните в банки те парични средства — всичко като израз на надеждата, която не беше евтина вестникарска сензация, колективите, които разработваха безбройните варианти на играта за контакта, за да намерят идеалния или поне оптималния, водещ към целта. Размишлявах за това, докато си дадох сметка, че — все едно дали на „Евридика“ или на „Хермес“ — аз съм една от мравките в човешкия термитник, загубила се из безкрайните простори на Космоса и поради това приемаща задача, надвишаваща силите й, впрочем задача, вероятно надвишаваща силите на който и да е човек. Когато приех, не знаех какво ни чака. Знаех само, че ще изпълня задълженията си така, както го налагат обстоятелствата. Ако пак започна да свиквам съвещания, то не ще да е, за да търся по-добри мнения, а за да сваля от плещите си тежестта, която лежи върху тях. Да прехвърля поне частично отговорността и върху други хора. Но прецених, че нямам право на това. Затова сам взех решение. Повече никой няма да влияе върху събитията. Макар че всеки и в бъдеще ще има право да изказва мнението си. На първо място вие, ваше преподобие.