Станислав Лем - Фиаско

— Да. Биха могли временно да се обединят против нас. Тогава — каква е играта?

— Игра с неизвестни правила. Те ще възникнат или ще се променят при протичането на играта. Затова не е известно дали функцията на печалбата притежава положителни стойности. Играта ще има по-скоро нулева стойност, понеже нито един от играчите, включително и ние, няма да спечели. Всички ще загубят.

— Рискът не може да се сведе до нула. Но къде е минимумът?

— Данните са недостатъчни.

— Продължавай без достатъчно данни.

— Моята изчислителна мощност не включва разреждането на напрежението и безпомощността пред неразрешимите задачи. Командире, не искай невъзможното. Дървото на евристиката не е божието Дърво на познанието.

В тишината, която настъпи след последните думи на ГОД, Стеергард постави в репродуктора втори кристал, като поясни, че това е част от диалога с ГОД непосредствено след луноклазъма. После пак чуха гласа на машината:

— Преди рискът не подлежеше на предвиждане. Сега той се превърна в трансфинално, тоест неизброимо множество. Според минимакса остава ни само отстъплението.

— Можем ли да ги принудим да капитулират?

— Теоретично — да. Например чрез прогресивно смачкване на тяхната бойна техносфера.

— Чрез унищожаване на всички бойни средства в цялото пространство на Дзета?

— Какви са шансовете за контакт при такава операция?

— Минимални и при най-оптимистични допускания: че попълването на нашата сидерална мощност ще протича без смущения, че квинтяните ще останат пасивни наблюдатели при обелването на тяхната луковица от самостоятелни оръжия в Космоса, и че, лишени от тези люспи, те ще изпаднат в стагнация на въоръженията. От гледна точка на теорията на игрите това би било чудо — също като спечелване на голямата награда от онзи, който не си е купил билет от лотарията.

— Изложи вариантите за разоръжаване на тяхната техносфера без чудеса.

— Кривата ще има най-малко две антиклинали. Или ще ни се противопоставят — нападателно или отбранително, — или умиротворителното унищожаване на студената сферомахия ще разгорещи конфликта, който тлее на планетата, и по този начин ще ти тласнем към тотална война.

— Може ли да се унищожи частично тяхната космическа автомахия, без да се наруши равновесието на силите на планетата?

— Може. За тази цел трябва да се унищожат орбиталните бойни средства след разпознаване на принадлежността им, тоест — да се намали космическият военен потенциал на всички антагонисти в еднаква степен, за да не се наруши динамичното равновесие на силите на противниците. Това изисква две условия: че ще разпознаем в какво пространство от Космоса те владеят оръжията си, тоест, в което командуването им е ефективно и че ще идентифицираме най-напред бойните системи извън този радиус, за да ги унищожим, а след премахване на автоматичната област ще отнемем от цивилизацията притежаваните сили във вътрешността на сферата, в която тя все още ги владее. In abstracto 48 48 Само по себе си (лат.) — Б. пр. , можем в известен смисъл да я разголим. Но ако допуснем грешка при идентифицирането кой и какво владее във вътрешната сфера или в пространството на оперативното им влияние, ще разпалим на планетата конфликт, защото ще отслабим едната страна за сметка на другата. Така ще тласнем антагонистите от нестабилното равновесие на надпреварата във въоръжаването към тотална война. Командире, отдалечаваш и себе си, и мен от действителността. Нали те интересува успехът?

— Разбира се.

— Какво би трябвало да представлява този твой успех? Контакт? Но в описания модел такова понятие за успех не може да се дефинира. Той не зависи само от това дали „Хермес“ ще съумее освен сферомахията да покори всички произведени бойни средства, непрекъснато извеждани в Космоса. Ще водим косвена битка, атакувайки не тях, а оръжията им. Не съм сигурен, че чрез въвеждане на нови методи във войната те няма да овладеят изворите, от които черпим сега ние — сидералните.

— Допусни, че няма да смогнат.

— Слушам. Освен факторите, следващи логично от оптимизационните изчисления, върху реакцията на квинтяните ще повлияят също и ирационални фактори, за които не знаем нищо. Знаем обаче какво значение са имали тези фактори в земната история.

Тук записваният разговор свърши. След кратка пауза чуха следващия диалог на Стеергард с компютъра:

— Моделира ли обществените структури?

— Да.

— Във всички допустими варианти на тези структури и техните конфликти?