Станислав Лем - Фиаско

— Предполагам, че „Габриел“ е искал само да изчезне. Да се превърне в сингуларност. Знаеше, че с това няма да навреди нито на нас, нито на тях, защото вероятността за сблъсък с тази сингуларност е практически равна на нула. Тя има диаметър 10 –50от диаметъра на протона. По-скоро ще се сблъскат две мухи, едната от които е излетяла от Париж, а другата — от Ню Йорк.

— Кого защищаваш всъщност? Доктор Ротмонт или себе си?

— Никого не защищавам. Макар че не съм човек, говоря на хора. „Хермес“ и „Евридика“ произхождат от Гърция. Нека думите ми прозвучат като изречени пред стените на Троя: щом екипажът не гласува доверие на онези, които са програмирали и изпратили „Габриел“, давам олимпийска дума, че бягството чрез колапс не беше въведено в нито един от блоковете на паметта му. „Габриел“ получи максимална възможност за вземане на самостоятелни решения или наносекундност на творческо реагиране по всички вероятностни разклонения — комбинаторното му множество съдържаше най-малко 10 32елемента. Как е използувал тази мощност, не зная, но зная с колко време е разполагал за вземане на решение: от три до четири секунди. Твърде малко, за да изчисли интервала на Холенбах. Затова е бил изправен пред алтернативата: всичко или нищо. Ако не беше затворил пространството с колапс, той би избухнал като сто мегатонни термоядрени бомби, тъй като освободената при свързването на късо мощност би дала експлозия. Затова „Габриел“ е попрекалил в другата посока, което му е гарантирало имплозия в сингуларност, и е прибрал между другото ракетите на квинтяните под обвивката на Кер.

ГОД млъкна. Стеергард плъзна поглед по лицата на колегите си.

— Добре — приемам уточнението. „Габриел“ е предал богу дух. А дали е дал мат на Квинта, ще се разбере по-късно. Оставаме тук. Кой е дежурен?

— Аз — каза Темпе.

— Добре. А вие вървете да спите. В случай на нещо ме събудете.

— ГОД е винаги нащрек — обади се компютърът. Останал сам в тъмната зала за управление, пилотът я обиколи като плувец в невидима вода, мина край матовите, слепи монитори, издигна се под тавана и осенен от някаква внезапна мисъл, се отблъсна така, че да долети до главния визоскоп.

— ГОД? — попита тихичко.

— Слушам.

— Покажи ми още веднъж последната фаза от преследването. С петкратно забавяне.

— Оптично?

— Оптично с наложено инфрачервено изображение, но гледай сумарният образ да не е много размазан.

— Степента на размазване е въпрос на личен вкус — отвърна ГОД.

Екранът светна. До рамката изскочиха цифрите от далекомера. Не изчезваха светкавично както преди, а се сменяха по-бавно.

— Наложи мрежа върху, изображението.

— Слушам.

Насеченият стереометрично образ се белееше от облаците. Изведнъж той се разклати като залят с вода. Линиите на геодезичната мрежа се заогъваха. Разстоянието между „Габриел“ и преследвачите намаляваше Поради забавянето всичко изглеждаше като в капка вода под микроскоп, където към черната прашинка са се устремили бактерии с форма на запетайки.

— Доплеровият диференциален далекомер! — нареди Темпе.

— Пространството губи евклидовия си характер — отбеляза ГОД, но включи диференциатора.

Отворите на мрежата трептяха и се огъваха, но разстоянието можеше да се прецени, макар и грубо. От запетайките до „Габриел“ оставаха няколкостотин метра. Тогава огромната площ на планетата под петте струпали се черни точки се разду с внезапно увеличение, за да се върне веднага към обичайния си вид. Всички черни точки обаче бяха изчезнали. Мястото, в което те се тъмнееха преди малко, трептеше лекичко, като мараня. После то изригна страхотен червен блясък, същински фонтан от светеща кръв, който изгоря в пурпурен мехур, покафеня и угасна. Далечните Облаци, отхвърлени на хиляди мили от ударната вълна, лениво се преобръщаха над повърхността на океана; по-тъмна от континенталния бряг откъм изток. Прозорецът с вдлъбнати ръбове все още зееше отворен, но празен.

— Гравиметрите! — нареди пилотът.

— Слушам.

Образът не се промени, само геодезичните линии се виеха в средата като кълбо объркана прежда.

— Микрогравископия! ГОД, ти нали разбираш какво искам!

— Слушам.

ГОД говореше както винаги с лишен от емоции глас, ала на пилотът се струваше, че в него звучи арогантна нотка. Сякаш машината, която го превъзхождаше по съобразителност, изпълняваше заповедите му неохотно и искаше той да разбере това. Сред обърканите нишки възникна едва доловимо трептене, което разсече сгъстената част от мрежата, и изчезна. На фона на бялата планета с дупката в облаците — като че ли огромно око на циклоп, пак се показа правоъгълната мрежа на гравитационните координати.