Станислав Лем - Фиаско

— Не — възрази Кирстинг. — Блъфът предполага минимум познания за правилата на играта. А ние не знаем нищо.

— Добре — съгласи се Стеергард. — Да предположим, че имаме реално преимущество. Че можем да го проявим, без да им причиняваме зло. Това би било явна заплаха. Ако това предупреждение се окаже напразно, според тебе, Харрах, ще бъдем принудени да започнем военни действия или поне — да приемем сражението и да го отблъснем. Това не са особено благоприятни начални условия за разбирателство.

— Не, не са — подкрепи командира Накамура. — Това са възможно най-лошите начални условия. Макар че не ние ги създадохме.

— Мога ли да се намеся? — попита Араго. — Ние не знаем защо те се опитаха да заловят „Габриел“, Най-вероятно — за да направят с него същото, което ние направихме с двата техни спътника край Юнона и сега с преследвачите им. А не мислим, че сме действували като агресори. Искали сме само да изследваме продуктите на тяхната техника. Те пък искаха да изследват продуктите на нашата. Проста симетрия. Значи не бива да се говори за показно унищожение, за демонстрация на сила, за война. Не трябва да се отъждествява грешката с престъплението. Грешката обаче може и да бъде престъпление.

— Симетрия няма — възрази Кирстинг. — Изпратихме общо осем милиона бита информация. „Амбасадор“ сигнализираше във всички диапазони в продължение на седемстотин часа. Излъчвахме с лазери. Предадохме им кодовете и инструкциите за дешифриране. Изпратихме да кацне ракета без нито един грам взривно вещество. А що се отнася до предаването на данни — съобщихме им разположението на нашата Слънчева система, картини от Земята, кратка история на възникването на земната биосфера, данни за антропогенезата, направо цяла енциклопедия, Както и физическите константи, които са еднакви в целия Космос и те също би трябвало да ги знаят.

— Но там нямаше нищо за сидералното инженерство, холенбаховата фораминистика и единиците на Хайзенберг, нали? — попита Ротмонт.

— Нито пък за нашите задвижващи системи и гравитационната локация, за проекта SETI, за „Евридика“, грацерите и Хадес…

— Не. Ти най-добре го знаеш, понеже именно ти прави програмите за „Амбасадор“ — каза Ел Салам. — Нямаше нищо и за концлагерите за унищожение, световните войни, кладите и вещиците. Ами нали когато отиваш на гости за първи път, не започваш с пълна изповед за греховете на татко, мама, роднините и тъй нататък. Ако в най-общи линии и съвсем учтиво ги бяхме уведомили, че, умеем да правим от маси, по-големи от тяхната луна, нещо, което ще се смести в дупчицата на ключалката, то отец Араго сега би казал, че това е било началото на безнравствен шантаж.

— Предлагам себе си за арбитър — намеси се Темпе. — Щом те не седят в пещерите и не издават рев, не палят огън с огниво, а имат астронавтика поне в диаметъра на своята система, значи знаят, че не сме дошли при тях с каяк, гребла или ветроходен кораб. И точно това, че сме дошли от разстояние стотици парсеци, респектира повече от демонстрацията на най-издутите бицепси.

— Recte. Habet 29 29 Правилно. Така е (лат.) — Б. пр. — прошепна Араго.

— Темпе е прав — съгласи се командирът. — Може би ние сме ги разтревожили със самото си появяване. Особено ако не притежават технически способности за галактодромия, но вече знаят мощности от какъв порядък са необходими за нея… Преди изпращането на „Амбасадор“ предполагахме, че те не знаят за нас. Ако са забелязали „Хермес“ значително по-рано — а ние се въртим тук вече трети месец, — нашето мълчание, нашият камуфлаж са можели да ги изплашат…

— Прекаляваш, астрогаторе — вдигна неодобрително рамене Харрах.

— Нищо подобно. Представи си, че над Земята в хиляда деветстотин и петдесета или в хиляда деветстотин деветдесета година са увиснали в небето галактични гиганти, дълги една миля. Дори ако от тях се сипе само шоколад, пак би възникнала неописуема суматоха, паника, уплаха, политическа криза. Във всяка цивилизация от фазата на съществуване на много държави има много вътрешни конфликти. Никаква демонстрация на сила не е нужна, защото самото изминаване на сто парсека е такава демонстрация за онзи, който не, умее да прави същото…

— Тогава какво трябва да направим според теб? Как да им покажем, че имаме добри, благи, мирни и приятелски намерения? Как да ги уверим, че не ги заплашваме с нищо, че сме само група кротки дечица под крилото на свещеник, дошли на екскурзия, след като нашият архангел, пет пъти по-лек от техните най-съвършени бойни машини, ги издуха като прашинки извън пространство-времето? Виждам, че аз и Ел Салам сме грешели. Дошли гости с цветя, в градината ги нападнало кучето на домакина, единият поискал да го прогони с чадъра си и без да иска, намушкал лелята на господаря на дома. Няма защо да обсъждаме демонстрацията на сила, все едно да говорим за ланшния сняг. Тя вече беше направена! — Харрах се усмихваше широко и злорадно. Говореше на командира, а гледаше монаха.