Станислав Лем - Фиаско

— Естествено — но какво общо има това с ефектите на сингуларност в интервала на Холенбах?

— Нямам представа. Сигурно нищо. Не разбирам от сингуларност.

— Никой не разбира. Апостолическият пратеник би казал, че е било просветление свише.

— Надали чак свише. Просто огледах детайлно кончината на „Габриел“. Знаех, че той не е искал да унищожи преследвачите. Затова правеше всичко, което беше по силите му, за да не ги вмъкне под хоризонта на Кер. Видях, че разстоянието между „Габриел“ и всички четири преследвача не е идеално равно. Щом се различаваха по това разстояние, биха могли да имат и различна съдба.

— И само въз основа на…? — Японецът вече също се усмихваше.

— Не само. Изчислителната мощност има граници. Границата се нарича limes computibilitatis. ГОД стои на тази граница. Той не се заема с изчисления, за които знае, че са транскомпютабилни и не са за неговата уста лъжица. Затова дори не се опита, а аз имах късмет. Какво казва физиката за късмета?

— Същото, което и за пляскането с една ръка — отвърна японецът.

— Значи — Дзен?

— Да. А сега елате с мен — полага ви се награда.

Върху дуралуминиевата плоча в средата на ярко осветеното хале разрушеният кораб се чернееше като изкормена и овъглена риба. Дисекцията откри познатата дребноклетъчна структура, светлинни двигатели с висока мощност и в челната част някакво стопено устройство, което според Полассар бе лазарен излъчвател, но Накамура смяташе, че то е по-скоро особен тип гасител на светлинната тяга — нали целта на преследвачите бе да заловят „Габриел“, а не да го унищожат. Полассар предложи да изхвърлят този четириисетметров труп от кораба, тъй като бе заел почти половината хале. Защо да го превръщат в склад за мъртъв баласт? Ел Салам се противопостави. Той искаше да се запази поне един екземпляр от чуждата техника — най-добре последния, въпреки че не можа да изложи рационален довод, когато командирът го попита защо.

Стеергард не се вълнуваше от този проблем. Смятайки, че положението се е променило радикално, той държеше да чуе от колегите си каква трябва да бъде следващата им стъпка. След като ракетният боклук бъдеше изхвърлен извън борда, щеше да се състои съвещание. Двамата физици отидоха преди това при Ротмонт, „за да обмислят встъпителния доклад и да го подкрепят с библиография“, както язвително подхвърли Полассар.

В действителност тримата физици искаха да уеднаквят становището си, защото след гибелта на „Габриел“ в разговорите на екипажа се забелязваха признаци на нарастващ разкол.

Не обърнаха внимание кой пръв употреби термина „демонстрация на сила“. Харрах се изказа без колебания в подкрепа на тази тактика. Ел Салам имаше резерви, физиците и Ротмонт бяха против, а Стеергард, макар че засега мълчеше, май беше на тяхна страна. Другите предпочетоха да не се изказват. Становищата на двете групи се противопоставиха остро. Най-неочаквано Кирстинг подсили привържениците на демонстрацията на сила.

— Насилието е неопровержим аргумент — каза накрая Стеергард. — Аз имам три възражения против тази стратегия, всяко от тях е всъщност въпрос. Наистина ли разполагаме с преимущество? Дали такъв шантаж може да доведе до контакт? И ще бъдем ли готови да изпълним заплахите си, ако те не отстъпят? Въпросите са реторични. Никой от нас не би могъл да отговори на тях.

Последствията от една стратегия, основана на демонстрацията на сила, са непредсказуеми. Ако някой е на друго мнение, нека го каже.

Десетимата мъже в каютата на командира се гледаха един друг въпросително.

— Що се отнася до мен и Ел Салам — обади се Харрах, — ние настояваме командирът да изложи своята алтернатива. Ние не виждаме никаква алтернатива. Оказахме се в принудително положение, няма съмнение. Заплахи, демонстрация на сила, шантаж — тези думи звучат отвратително. Превърнати в действие, могат да доведат до катастрофални последици. Въпросът за нашето преимущество е най-маловажен. Въпросът не е дали го имаме, а дали те смятат така и дали ще се подчинят без сражение.

— Сражение…? — повтори като ехо монахът.

— Схватки. Сблъсъци. Това по-добре ли ви звучи, отче? Трябва да избягваме евфемизмите. Заплахата със сила, все едно от какъв род, би трябвало да бъде реална, защото заплахи, зад които не стои реална възможност за осъществяване, не струват пет пари в тактическо и стратегическо отношение.

— Да, не бива да има недомлъвки — потвърди Стеергард. — Наистина, бихме могли и да блъфираме…