Станислав Лем - Фиаско

— Нищо.

— Именно в това е differentia specifica 17 17 Специфична разлика (лат.) — Б. пр. между науката и религията. Доколкото ми е известно, религиозните догми не се разклащат от факта, че възкресените не са видели нищо. По-новата есхатология на християнството поддържа, че възкресеният забравя пребиваването си в отвъдния свят. Че това е — ще го кажа със свои думи — акт на Божията цензура, който забранява на хората да прескачат насам-натам от този в онзи свят. Credenti non fit iniuria. 18 18 Вярващите няма да бъдат наказани (лат.) — Б. пр. Но щом си струва да живееш с толкова гъвкава вяра, доказателство за което е Араго, значително по-лесно е да приемеш без много мислене противоречията, благодарение на които ще попаднеш сред квинтяните. Довери се на физиката — така както Араго се доверява на своята вяра. За разлика от вярата обаче физиката може да греши. Имаш възможност за избор. Прецени сам. А сега си върви. Имам работа.

Наближаваше полунощ, когато Марек се върна в кабината си, Мислеше си ту за Лаугер, ту за монаха. Физикът си беше на мястото, но онзи? Какво очакваше? На какво разчиташе? Може би на мисионерско призвание? Дали наистина вече е възникнала теологична надстройка над нечовешките дарове и създанията на Бога и Араго се смяташе за неин проповедник? Защо при разговора Араго каза, че там може да господствува злото? Едва сега той разбра опасенията, с които живееше този човек. Араго се боеше не за себе си, а за своята вяра. Би могъл да признае Изкуплението за благодат към човечеството, участвувайки в експедиция до нечовешки същества, там, където Евангелието му не достига. Би могъл да си мисли така. А понеже вярва в Божията вездесъщност, вярва и във вездесъщността на персонифицираното зло — нали демонът, изкушавал Христос, е съществувал още преди Благойещението и Зачатието. Значи той носеше със себе си догмите, за да ги постави под угроза? Марек поклати глава, отказвайки се от окончателното изясняване на тези проблеми. На Лаугер можеше да поставя всякакви въпроси, но на онзи — не. В Евангелието няма и дума за това какво е казал Лазар след възкръсването си от мъртвите. И той самият не можеше с нищо да помогне на отец Араго, въпреки че сам бе възкръснал. В интерес на собственото си оцеляване религията даваше на подобни възкръсвания друго, светско, земнопреходно име и благодарение на това устоите й не се бяха разклатили. Впрочем тези неща не му бяха ясни. Но той осъзна болезнената самота на монаха, понеже сам бе престанал да бъде самотник, безпомощен и пасивен, случайно взет на борда, спасен корабокрушенец. Започна да се съблича за сън, заслушан в царящата на „Евридика“ пълна тишина. Корабът летеше със скорост, близка до светлинната граница. Не след дълго щеше да обърне тягата. Часовниците във всички помещения щяха да покажат критичното време, а екипажът щеше да легне по гръб и да пристегне коланите. Сферите по целия кораб ще направят в бронираните си легла обръщане на сто и осемдесет градуса. После всичко наоколо ще се завърти в кръг. Хаосът, vertigo, ще трае само миг. После всичко отново ще застине в смълчан покой. Вместо да се завихрят покрай кърмата, пламъците на тягата ще се стрелнат напред към носа. От това връзката със Земята ще се пооправи. С многогодишно закъснение ще догонят „Евридика“ вестите от онези, които екипажът е оставил на Земята. Той, Марек, нямаше да получи такова писмо — на Земята си нямаше никого. Но вместо минало той имаше бъдеще, заради което си струваше да живее.

Предисторията на експедицията бе изпълнена със сблъсъци. Проектът, по принцип изпълним, имаше много противници. Шансовете за успех, изчислявани по различни методи, не можеха да бъдат големи. Списъкът от събития, способни да предизвикат по един или друг начин гибелта на експедицията, включваше повече от хиляда точки. Може би точно затова проектът се прие. Почти невъзможен, свързан с безброй опасности, той бе забележително предизвикателство и не можеше да не се намерят хора, които да го приемат. Преди. „Евридика“ да се понесе в Космоса все по-устремно, разходите нараснаха неимоверно — както впрочем с основание бяха предвиждали противниците и критиците на проекта. Но вложените инвестиции вече имаха собствено ускорение и повлякоха следващите разходи. Икономическата страна на проекта изпитваше трусове, не по-слаби от онези на Титан след старта на „Евридика“. Погълнат от четивото, пътешественикът прескочи описанието на предстартовите кризи от подготвителния период и изграждането на кораба, както и земните им рикошети — резултат от производствени грешки и свързаните с тях афери — политически и породени от корупцията. Какво го интересуваха те, щом вече летеше? Затова пък се задълбочи в историята на астронавтиката, в документацията на полетите из Слънчевата система и изпращането на автоматични сонди до Алфа Кентавър, в рапортите, съдържащи имената на работещите в Граал и Рьомбден — може би с надеждата да разпознае някои добре познати му оттогава имена. А защо не, както по нишката се стига до кълбото, чрез такова разпознаване да не стигне и до себе си? Имаше моменти, непосредствено преди заспиване или след събуждане, когато почти бе сигурен, че е на една крачка от припомнянето, още повече че в някои сънища знаеше кой е. Но наяве му оставаше само безплодната увереност за сънувана самоличност.