Станислав Лем - Фиаско

Астрофизиката от края на XX век бе създала именно такива модели на гравитационните гробници. Както обикновено става в науката, моделът разкри непълнотата си. Бе твърде опростен в сравнение с действителността. Най-напред го коригира квантовата механика: всяка Черна дупка все пак излъчва — толкова по-слабо, колкото по-голяма е. Гигантите, разположени обикновено в центровете на галактиките, също щяха да изчезнат някога, въпреки че тяхното „квантово изпарение“ би траяло сто милиарда години. Те щяха да бъдат последните реликти от някогашното звездно великолепие на Космоса.

Последвалите изчисления и модели разкриха нови особености на Черните дупки. Когато колапсира, защото при отслабването си нейното центробежно излъчване не може повече да се противопоставя на силата на тежестта, звездата не приема веднага сферична форма. При пропадането тя трепти като капка — ту сплесквана в диск, ту разтягана вретеновидно. Продължителността на тези трептения е много малка. Честотата им зависи от масата на колапсара. Той се държи като гонг, който сам удря в себе си. Ала замлъкналият гонг може с удар да се накара да затрепти отново. Също така и Черната дупка може да се приведе в нови трептения чрез сидералното инженерство. Трябва да се познава то и да се разполага с достатъчна мощност от порядъка на 10 44ерга, която да се излъчи така, че да приведе Черната дупка в резонанс. С каква цел? За да се създаде това, което астрофизиците, свикнали с огромните мащаби на изследвания обект, нарекоха „темпорална луковица“. Също както центърът на луковицата е обвит със слоеве, които при разрязване се виждат като дървесните, така и колапсарът в резонанс е заобиколен с огънато от гравитацията време и по-точно — с усложнено пространственовременно наслояване. За далечните наблюдатели Черната дупка трепти няколко секунди като камертон. Но показанията на космическия часовник губят всякакъв смисъл за наблюдателя, който би попаднал в близост до нея в слоевете преиначено време. Следователно, ако един кораб стигне до Черната дупка, деформираща многократно пространство-времето, той би могъл да изплува на някоя брадихрона и да остане с години в тази зона на забавено време, след което да напусне това темпорално пристанище.

Според външния наблюдател корабът ще изчезне, след като стигне до Черната дупка, а след невидимия престой на брадихроната ще изплува в пространството около нея. За цялата Галактика, за всички далечни наблюдатели, приведеният в резонанс колапсар трепти секунди между формата на диск и формата на вретено. Впрочем по подобен начин той вече бе трептял в агонията, когато беше пропадаща в себе си звезда, смазана от собственото си тегло след изгаряне на ядрените й вътрешности.

За кораба, намиращ се на брадихроната, времето почти може да спре. Но това не е всичко. Вибриращият колапсар не се държи като идеално еластична топка, а по-скоро като неравномерно деформиращ се при подскока балон. Това следва от засилването на квантовите ефекти. Затова до брадихроните могат да се появяват ретрохрони: течения или реки от обратно време. За далечните наблюдатели не съществуват нито първите, нито вторите. От това забавяне или обръщане на времето може да се ползува само този, който нахлуе в тях.

Проектът предвиждаше да се използува един самотен колапсар над съзвездието Харпия за пристанището, в което щеше да се спре „Евридика“. Задачата на експедицията не бе да установи контакт с коя да е цивилизация от „прозореца“, а да „улови“ такава цивилизация, която вече излита от него като устремила се към небето пеперуда, която вече трепка с крилца до горната част от рамката и тъкмо там ще я залови ентомологьт. Тази операция се нуждаеше от стоянка във времето, разположена на такова разстояние от населената планета, че земните психонавти да успеят да я посетят, преди цивилизацията й да напусне главната линия на развитието по Хортега-Нейсъл. За тази цел експедицията беше поделена на три етапа. В първия „Евридика“ трябваше да стигне до колапсара в съзвездието Харпия, избран за чакане и темпорални маневри. Много сполучливо на колапсара бе дадено името Хадес. „Евридика“ се изпреварваше от „Орфей“, един автоматичен колос, ракета за еднократна употреба. Той представляваше гравитационно оръдие — грацер (gravitation amplification by collimated excitation of resonance) 16 16 Усилване на гравитацията чрез насочено възбуждане на резонанс (англ.) — Б. пр. Когато „Евридика“ му дадеше сигнал, той щеше да приведе Черната дупка в трептения, съответствуващи на собствената й честота.