Станислав Лем - Фиаско

— Тогава къде е разликата?

— Според мен си струва да опитаме. Не можеш да опознаваш света, без да му вредиш.

Марек започваше да разбира смисъла на контрааргумента. Забрави кой е. Възвърна си някогашното самочувствие.

— Отецът… тоест… вие против убежденията си ли участвувате в експедицията? — обърна се той направо към доминиканеца.

— Естествено — отвърна Араго. — Църквата беше сред противниците на експедицията. Така нареченият контакт може да се превърне в данайски дар. Да отвори кутията на Пандора.

— Отче, заразили сте се от митологичния патронаж на проекта — разсмя се Лаугер. — Евридика, Юпитер, Хадес, Цербер — що нещо сме откраднали от древните. Впрочем корабът ни би трябвало да се нарича „Арго“, а ние психонавти. Ще се постараем да вредим възможно най-малко. Нали затова процедурата е така усложнена.

— Contra spem spero 14 14 Надявам се въпреки надеждата (лат.) — Б. пр. … — въздъхна монахът. — Или по-точно — поправи се, — бих искал да греша.

Лаугер май не го чу, погълнат от друга мисъл.

— Преди да наближим Квинта, за годината бордово време там ще изтекат поне триста години. Това означава, че ще ги хванем в горната част на прозореца. Само да не закъснеем! Дори секундните разлики в маневрите могат да ни ускорят или забавят. Колкото до вредите… ваше преподобие знае, че техническата цивилизация е инертна, макар и не статична. Казано с други думи, не е лесно да я отклониш от курса й. Каквото и да се случи, там няма да се изявим в ролята на богове, слезли от небето. Не сме дирили първобитни култури и в CETI няма астроетнолози.

Араго мълчеше. Гледаше физика изпод притворени-те си клепачи. Свидетелят на разговора се осмели да попита:

— А това, добре ли е?

— Кое? — не разбра Лаугер.

— Незабелязаните да се приемат за несъществуващи. Такова приравняване е само практически обосновано…

— Ако желаете, наречете го и опортюнизъм — хладно отвърна Лаугер. — Избрахме задача, подлежаща на реализиране. Прозорецът на контакта има емпирична рамка, но притежава също етична, мотивация. Не можем да налеем в главите на пещерните жители маслото, дестилирано в двайсет и втори век. Впрочем защо да говоря в множествено число. Аз подкрепих проекта и съм тук, защото под контакт разбирам обмен на знания. Обмен. Не патронаж, не даване на напътствия за развитието на цивилизацията…

— А ако там господствува злото? — попита Араго.

— А съществува ли универсалност на злото? Негова константа? — възрази Лаугер.

— Опасявам се, че да.

— Тогава би трябвало да кажете „non possumus“ 15 15 Не сме в състояние (лат.). — Б. пр. и да не се занимавате повече с проекта…

— Само изпълнявам задълженията си.

С тези думи монахът стана, кимна и излезе.

Отпуснат във фотьойла, Лаугер направи неопределена гримаса, размърда уста, сякаш му загорча, и заговори примирено:

— Уважавам го за това, че ме изкарва от равновесие. На всички поставя криле. Или рога. Но стига толкова… Исках да говорим за нещо друго. Подготвяме разузнаване към Квинта. Отсек от кораба, способен на самостоятелно кацане — „Хермес“. Ще полетят девет или десет души. Командната четворка е вече определена. Останалите ще бъдат избрани според специалностите им чрез балотаж, Искаш ли да бъдеш в урната?

Пак не разбра.

— Е, за участие в разузнавателната група…

Сякаш го удари гръм. Възторг, примесен с недоверие. Лаугер забеляза как просветнаха очите му и побърза да добави:

— Да попаднеш, в урната още не означава, че ще участвуващ. И научните заслуги не го гарантират. Най-големият теоретик най-лесно може да напълни гащите. Трябват ни твърди хора. Такива, които няма да отстъпят пред нищо. Герберт е прекрасен психоник, психолог и познавач на човешката душа, ала мъжеството не се проверява в лабораториите… Ти знаеш ли кой си?

Марек пребледня.

— Не.

— Ще ти кажа тогава. В Бърнамския ледник са загинали доста хора в самоходни машини. Изненадали са ги изригванията на гейзерите. Били са професионални водачи. Извършвали възложената им работа и не знаели, че отиват на смърт. Двама души обаче сами пожелали да вземат участие в издирването им. Ти си единият от тях.

— Как разбрахте? Доктор Герберт ми каза, че…

— Доктор Герберт и асистентът му са корабни лекари. Разбират от медицина, но не и от компютри. Преценили са, че е редно да бъде запазена лекарска тайна, след като не са успели да установят самоличността на съживения човек. Техният аргумент е: да не се травмира психиката му. На „Евридика“ няма подслушване, но има център с памет, която не се изтрива. До нея имат достъп командирът, първият информатик и аз. Няма да кажеш това на лекарите, нали?