Станислав Лем - Фиаско

Консерватистите от главната линия мълчат — това е естествено.

Неконсервативните биологични решения са многобройни и, общо взето — необратими. Оттук идва и силното начално ускорение на старите психозоици. Хортега, Нейсъл и Амикар въвеждат понятието „прозорец на контакта“. Това с интервала от време, през който Разумните същества ВЕЧЕ стоят високо с приложните си знания, но ВСЕ ОЩЕ не са пристъпили към преобразуване на естествено придобитата РАЗУМНОСТ — еквивалентът на човешкия мозък. „Прозорецът на контакта“ трае космически миг.

От борината до газената лампа са минали 16 000 години, а от тази лампа до лазера — сто години. Разликата в информацията, необходима за прехода борина—лазер, е близка до разликата, необходима да се стигне от разшифроването на наследствения код до неговото внедряване в следатомната промишленост. Във фазата на „прозореца на контакта“ знанията нарастват експоненциално, а в края й — хиперболично. Интервалът на контакта в смисъл на взаимно разбиране наброява песимално 1000 земни години, оптимално 1800–2500 години 9 9 Лем има предвид песимистичната и оптимистична оценки на периода. Б. пр. . За всички недоузрели и презрели цивилизации извън прозореца цари мълчание. Първите не разполагат с мощности за връзка, а вторите или се затварят в пашкул, или създават агрегати, с които контактуват помежду си свръхсветлинно. По въпроса за свръхсветлинната връзка нямаше единомислие, никаква енергия или материя не можеше да прекрачи скоростта на светлината, но тази бариера би могла, твърдяха някои, да бъде заобиколена. Нека един пулсар със замръзнало в неутронна звезда магнитно поле ротира със скорост, близка до скоростта на светлината. Лъчът на емисията му описва кръг около пулсара и на достатъчно голямо разстояние от центъра изминава сегменти от пространството със свръхсветлинна скорост. Ако на поредните сегменти от въртенето на лъча се намират наблюдатели, те биха могли да синхронизират часовниците си над Айнщайновата бариера. Необходимо им е само да знаят данните относно дължината на страните на триъгълника „пулсар — наблюдател А — наблюдател В“ и скоростта на въртене на „фара“.

… Толкова научи възкресеният на „Евридика“ човек за космическите цивилизации в течение на годината, през която корабът летеше с непрекъснато нарастващо ускорение. Изведнъж бе стигнал до непреодолима бариера. Машинният педагог не прояви недоволство от неспособния си ученик, за когото тайните на сидералната енергетика и нейните връзки с гравитационната, балистика и гравитационното инженерство се оказаха лъжица не за неговата уста.

Именно върху тези последни научни открития бе възникнал проектът за изпращане на експедиция до съзвездието Харпии, закривано от очите на астрономите от миналия век от мъглявината, наричана „Чувал с въглища“. „Евридика“ трябваше да заобиколи тази мъглявина, да влезе в „темпоралното пристанище“ на колапсара Хадес, да изпрати един свой отсек към планетата Квинта на звездата Дзета, да изчака да се върнат разузнавачите и по обратния път да направи една загадъчна маневра, определяна като прескачане през ретрохроналния тороид, благодарение на което да се завърне в околностите на Слънцето само осем години след старта. Без този „скок във времето“ би се върнала след две хиляди години — всъщност, никога.

Разузнавателният кораб „Евридика“ трябваше да прекоси самостоятелно цял парсек, докато екипажът е в състояние на хибернация. Вариантът за витрифициране на хората бе отхвърлен, понеже даваше само 99 процента гаранция за съживяване на скованите в лед хора. Пилотът на ракети отпреди един век се чувствуваше на уроците като дете, на което учителят обяснява как функционира синхрофазотронът. Явно, че или на Мемнор, или нему не достигаха способностите.

Той откри също, че става саможив и прецени, че не е редно да продължава да живее като Робинзон само с електронния Петкан до себе си. Отиде в обсерваторията в носовия отсек на „Евридика“, за да види звездите. В просторната зала блестеше непозната апаратура; той напразно търсеше обслужващия персонал на наподобяващата оръдие конструкция на рефлектора — телескопът с позната му конструкция или сферичен купол с отвор за визуално наблюдение на небосвода. Голямата зала изглеждаше безлюдна, макар и осветена от гирляндите на лампите по стените.

Като се върна в кабината си, неудовлетворен от разходката, той видя на масата стара, оръфана книга с бележка от Герберт, който му я препоръчваше за четиво преди сън. Лекарят бе известен с това, че бе взел на борда фантастични книги и ги препрочиташе пред зашеметяващите холовизионни спектакли. Развълнува се от вида на книгата. Толкова дълго пътуваше сред звездите, а от толкова отдавна не ги бе виждал и което бе още по-лошо, не умееше да се сближи с хората, благодарение на които бе отново сред звездите в новия си живот. По негова молба каютата му бе обзаведена донякъде като в морски кораб, донякъде като в някогашна товарна ракета — жилищно помещение на щурман или навигатор, което с нищо не приличаше на пътническа каюта; не беше място за временно пребиваване — не хотел, а дом. Имаше дори двуетажна койка. На горното легло обикновено слагаше дрехите си, преди да си легне.