Станислав Лем - Фиаско

Тристатонната ракета направи още няколко, по-слаби подскока и застана неподвижно. Като усещаше с тялото си сила на тежестта, различна от онази при намаляване на скоростта, при отзвучаващото съскане на амортисьорите пилотът разкопча коланите, изпусна въздуха от пашкула около скафандъра си и се изправи. Коланите с катарамите се изхлузиха от раменете и гърдите му. Анализаторът не откриваше отровни газове във въздуха, налягането беше хиляда и сто милибара, той обаче трябваше да излезе с шлем, затова превключи кислородната муфа към собствения си резервоар. Темпе изключи телевизионните камери и лампите в кабината светнаха, Той хвърли един поглед към докараните предмети — от двете страни на седалката лежаха тежки контейнери на колела, които можеха да се бутат като ръчни колички. За да се избегне грешка, Харрах старателно бе изписал на тях цифрите едно и две. Харрах навярно му завиждаше, макар че с нищо не го бе показал. Добър другар беше той и сега пилотът съжали, че не е с него. Двамата сигурно биха се справили по-добре. Доста време преди полета, когато само думите на Лаугер, изречени на „Евридика“ — че ще види квинтяните, — му даваха надежда, Темпе бе изпаднал — според ГОД — в депресия, но след разговора си с лекаря пилотът отхвърли тази диагноза. Потискаше го не това, че смяташе контакта за безсмислен по принцип, а това, че те бяха започнали играта за контакта с насилието като най-висш цвят. Той не сподели с никого тези свои мисли. Независимо от резервите и съмненията, как би могъл да пропусне огромния шанс, след като повече От всичко искаше да види квинтяните? Араго виждаше този шанс в черни краски. Още преди да бъде произнесена формулировката „демонстрация на сила“, монахът наричаше нещата със собствените им имена, като твърдеше, че те се включват в двулична игра и така напористо се стремят към разбирателство, че всъщност се отказват от него, прикривайки се зад различни маски и хитрости, все по-малко готови да разкрият истинския си лик пред Чуждия разум; че контрират всеки негов опит да увърта и нападат при всеки отказ, от което целта на експедицията става толкова по-трудно постижима, колкото по-брутални удари се използуват в полза на тази цел.

Пилотът включи устройството за отваряне на люка, но най-напред трябваше да изчака резултатите от анализа. Докато компютърът му предъвкваше получените данни за химичния състав на настилката, за скоростта на вятъра, за радиоактивността, на околната среда (практически нулева), в главата му — вместо поредните етапи на програмата — се кълбяха всички лоши мисли, които беше потискал досега. Накамура споделяше мнението на монаха, ала не го беше подкрепил официално, защото това би било равносилно на отстъпление. Темпе също признаваше правотата на отец Араго, но в същото време знаеше, че него самия нищо не може да го спре. Ако Квинта беше ад, той беше готов да слезе в ада, за да види квинтяните.

Засега обаче нищо не подсказваше, че е дошъл в ада. Вятър девет метра в секунда, видимост под тавана на облаците добра, никакви отрови, мини, експлозиви под ултразвуково сондираната настилка на космодрума. Разнесе се съскане — външното налягане и това в кабината се изравняваха; над люка светнаха три зелени, лампички, тежкият диск направи полуоборот и отскочи нагоре. Темпе дочу тракането на спускания трап и трясъка, с който неговите подпори стъпиха косо върху настилката. Надзърна навън. През стъклото на шлема ярката дневна светлина го заслепи. От височината на осем етажа той виждаше огромната плоскост на космодрума под заоблачилото се отново небе. Северните възвишения бяха изчезнали в мъглата, в далечината от дългата броеница на отворите на шахтите излизаше ръждив дим, а на фона му се издигаше огромна наклонена кула, по-силно наклонена и от кулата в Пиза: „Хермес“, самотен и чудноват сред пустошта, на около една миля. И никъде жива душа.

Там, където възвишенията бяха изчезнали под снижаващите се облаци, в самия край на космодрума се виждаше ниска постройка с цилиндрична форма. Напомняше хангар за цепелини. Зад силуета й стърчаха към небето тънки прътове-мачти, които бяха свързани помежду си с лъскави нишки — като с паяжина, простряла се върху четвърт небосклон. Метрополията-сепия с окото й беше изчезнала зад димния хоризонт и на пилота му хрумна, че сега го наблюдават с тази паяжина. Застана на трапа и я огледа внимателно през бинокъла. Учуди го нерегулярността на „преждата“; с по-големи и по-малки дупки, провиснала неравномерно, тя приличаше на стара рибарска мрежа, която рибар-великан беше окачил на мачти, огънали се под нейната и собствената си тежест така, че се бяха наклонили на различни страни. Имаше много нескопосан вид. Впрочем целият космодрум беше пуст — като евакуиран и после отстъпен на неприятел. Темпе настръхна при мисълта — колкото натрапчива, толкова и отблъскваща, — че вместо антенно съоръжение разглежда творението на насекоми-чудовища, след което слезе заднишком по трапа, приведен под контейнера, който тежеше почти един центнер. Разкопча коланите, пусна контейнера на настилката и го забута право към „Хермес“, щръкнал самотен с разбита кърма. Пилотът вървеше с равна крачка, без да бърза, за да не даде повод на онези, които несъмнено го наблюдаваха незабележимо, да се усъмнят в нещо.