Станислав Лем - Фиаско

„Хермес“ оставаше високо над Квинта, в надира, точно над мястото на приземяване. Непроницаема облачна завеса покри екрана на главния компютър за наблюдение. Съгласно уговорката домакините впръскваха в облаците метален прах, чийто екран беше непроницаем за радиолокацията. Стеергард се беше съгласил накрая и с това условие, като си беше запазил правото да приложи „драстични мерки“, ако „Хермес“ не улови дори само един от лазерните сигнали, които Темпе трябваше да излъчва на всеки сто минути. За да осигурят на пилота що-годе добра видимост в последната фаза от кацането, физиците бяха прикачили към ракетата му допълнителен отсек, изпълнен с газови съединения на среброто и свободни амониеви радикали под високо налягане. Когато ракетата навлезе в стратосферата и започна да я сече с кърмата си на гривести пламъци, избухващи край бордовете и носа, пръстеновидният отсек, до този момент заобикалящ втулките на дюзите, изстреля експлозивни материали. Така попадна пред ракетата и попадна сред огъня и плазмата, след което се пръсна от високата температура. Рязко разредените газове се усукаха като торнадо и с гръмовен вихър пробиха широка, нащърбена фуния в тежко надвисналите облаци. В същото време течният кислород, впомпван вместо хиперголи в дюзите, угаси плазмената възглавница и движещата се със студена тяга ракета си възвърна зрението. През огнеупорните стъкла на телевизионните камери сред бурно изтласкваните облаци се разкри мястото за кацане. Пилотът видя сивата трапецовидна равнина на космодрума, на север отсечена от планински склонове, а от всички други страни заобиколена с множество червени светлинки, които потрепваха в огъващия се над тях въздух като свещи, чиито пламъчета разпръскват обилно сажди. Именно от тях избухваха облаците метален прах. Експлодиралите амониеви радикали и среброто вършеха своето: остатъците от облаците над летището се изляха в такъв пороен дъжд, че пурпурните, кадещи светлинки потъмняха за секунди, но веднага пак се разгоряха сред мътните кълбета водна пара. През отвяваната от циклона пушилка Темпе видя на юг черна, застроена площ, с форма на главоного или сепия; от центъра се разпръскваха радиално лъскави ивици — нито тръбопроводи, нито пътища, защото бяха вдлъбнати като бразди и раирани напречно. Сравнението с октопод навярно бе дошло от единственото полифемово око, което го гледаше оттам с остър, огледален поглед. Сигурно бе огромно параболично огледало, което следеше неговия снижаващ се полет. Колкото по-надолу отиваше, видът на зелените възвишения от север се променяше. Онова, което от високо изглеждаше стръмен горски масив с врязана в него четириъгълна бетонна плоча, губеше приликата си с гъсти борови гори. В тъмнозелена грапава повърхност се сливаха не дървесни корони, а сухи, мъртви, неравномерни струпвания на нещо като уродливо разкривени огради или огромни възли от проводници или телени мрежи. Той се раздели с представата за гористи възвишения и провиждащи се през сивосребърния наплив на боровите иглици плешивини на голи поляни: видя творенията на чуждата техника, чието изкуство бе отхвърлило всички земни канони. Ако на хората им бе хрумнало да застроят с технически съоръжения околността на космодрум, разположен в просторна котловина между метрополията и планинските склонове, биха се погрижили също да благоустроят терена, като обединят утилитарността с естетиката на геометричните форми — или поне със сигурност не биха покрили голите склонове с гъсталак от хиляди, неистово разклонени метални буци и възли, които в никакъв случай не бяха продукт на сапьорски работи, маскировка на военни обекти с уж растителни заграждения, защото неестественият им характер ги издаваше сам.

Темпе слизаше със студена тяга на ракетата към сивата настилка на космодрума, а целият планински склон, закриван от прилива на връщащите се обратно облаци, изчезваше в тях като бодлива гущерова кожа с петна от пъпчив обрив. Преди тяхната чудата грозота да му разкрие разликата между създаването на технически устройства и развитието им на самотек до някакво раково разрастване, преди пак да погледне към застроената площ на юг, към онази вече изпълзяла иззад хоризонта сепия с втренченото огледално око в черна рамка, трябваше да поеме управлението. Натоварването спадна от четири на две g, сгъстеният кислород избликна от дюзите като леден пламък, членестоногите лапи се разкрачиха Под кърмата, а когато те удариха в твърдата настилка, двигателят блъвна за последен път и замлъкна.