Станислав Лем - Фиаско

Квинтяните непрекъснато възразяваха, но в края на краищата все пак се договориха точка по точка за условията на посещението. Посланикът получаваше право да напусне ракетата, да разгледа остатъците от фалшивия „Хермес“ и да се движи свободно, с гарантирана безопасност, на площ с радиус шест мили около ракетата, доколкото не предприема „враждебни действия“ и не „отправя заплахи“ към домакините. Немалко трудности възникнаха при уточняването на тези термини. А колкото по-абстрактни ставаха понятията, толкова по-малко съвпадаха те у хората и у квинтяните. Понятия като „власт“, „неутралитет“, „вмешателство“, „гаранция“ не можеха да се дефинират еднозначно — неизвестно дали поради принципните разлики в историческото развитие или поради просмукващата се в преговорите предубеденост. Впрочем не беше задължително тази предубеденост да бъде равносилна на желание за заблуда и измама — въвлечената в стогодишната война Хепария вероятно не бе нито суверенна, нито свободна да прояви добра воля и не искаше или пък не можеше да разкрие това на „Хермес“. Навярно и тук, както смятаха повечето членове на екипажа, се проявяваше бремето на войната, преминала през живота на толкова много поколения, че беше формирала и езика, и начина на мислене.

Един ден преди старта Накамура покани пилота на — както се изрази — неофициален разговор. Започна най-общо: разумът без смелост, също както и смелостта без разум не струват пет пари. Няма съмнение, изнесената в Космоса война на Квинта е междуконтинентална. При това положение на нещата най-доброто решение би било да се изпрати на всеки от двата континента по един пратеник с предварителното обещание, че те няма да предадат важни военни сведения на домакините си. Командирът бил отхвърлил този вариант, защото държел да не изпуска изпод око посланика си, а корабът не може да се намира едновременно от двете страни на планетата. Командирът искал да покаже на квинтяните, че е твърдо решен да отмъсти, ако пратеникът не се завърне жив и здрав. Не бил определил мащабите на отмъщението, което е стратегически правилно, но не гарантира безопасността на пратеника. Накамура бил далече от мисълта да критикува командира, помолил обаче пилота за разговор, тъй като го смята за свое задължение. Както красиво се е изразил Шекспир, „горко на посредствените, ако попаднат между шпагите на силни фехтовачи“. Силните фехтовачи са трима: „Хермес“, Норстралия и Хепария. Какво знаят квинтяните? Знаят, че пришълецът има нападателно-отбранително преимущество и е в състояние да нанася точно насочени удари. Кой има интерес посланикът да не пострада? Да речем, че това се случи. Хепария ще твърди, че е станал нещастен случай, а Норстралия ще оспорва доводите й. По този начин всяка от тях ще се опитва да отклони отмъщението на „Хермес“ и да го насочи към противника. Действително командирът им беше „обещал“ тотален унищожителен удар, но историята учи, че в политиката Страшният съд не е подходящ инструмент. „Машината на Страшния съд“ („Doomday Machine“) — кобалтова супербомба за заплашване на всички държави на Земята с всеобщо унищожение, бе измислена от няколко американци през XX век, никой обаче не реализира тази идея — и правилно, понеже, когато никой повече няма какво да губи, не може да се провежда реална политика. Апокалипсисът като отплата има твърде ниска стойност. Защо би трябвало „Хермес“ да напада цялата планета, ако в Хепария се намери един камикадзе, който да извърши покушение върху посланика? Аргументите на японеца се видяха на пилота убедителни. Защо командирът не ги беше приел?

Все така наведен учтиво към госта си, Накамура се усмихна:

— Защото не разполагаме с безпогрешна стратегия. Командирът не иска да развързва възела. Възнамерява да го разсече.

Накамура не смятал, че е по-умен от другите. Накамура мислел така, както умее да мисли един японец. За какво си мисли? За три загадки. Първата е изпращането на посланик. Ще доведе ли то до контакт? Само символично. Ако пратеникът се върне жив и здрав, след като е видял квинтяните и е проумял, че не е разбрал нищо, това ще бъде огромно постижение. Пилотът е готов да се усмихне? Планетата е по-трудно достъпна от връх Еверест. И все пак, въпреки че на него има само скали и лед, години наред стотици хора рискуват живота си, за да попаднат там поне за миг, а тези, които са стигнали на двеста метра от върха, се мислят за победени, при все че мястото, до което са се изкатерили, с нищо не е по-малко ценно от онова, на което копнеят да постоят няколко минути. Съдбата на пилота е за Накамура втората загадка. Дано се върне! Но ако се случи нещо, Хепария ще доказва, че е било бяло, а Норстралия — черно. Това противоречие ще промени ролята на командира — от отмъстител той ще стане съдия-следовател. Заплахата, достатъчно ефективна, за да ги накара да приемат пратеника, ще увисне във вакуума. Третата загадка е най-голяма. Става дума за невидимостта на квинтяните. Може и да не настъпи покушение. Затова пък не подлежи на съмнение това, че квинтяните не желаят да разкрият как изглеждат.