Станислав Лем - Фиаско

— Може би са чудовища? — предположи пилотът. Накамура продължаваше да се усмихва.

— Тук е валидна симетрията. Ако те са чудовища за нас, то ние сме такива за тях. Простете ми: това е детинска мисъл. Ако октоподът имаше естетически усет, най-красивата жена на Земята би била за него чудовище. Ключът към тази загадка е скрит извън естетиката.

— Къде? — Разсъжденията на японеца заинтригуваха Темпе.

— Ние открихме общи черти между квинтяните и земяните в техническо-военната област. Тази общност води към алтернативата: или приличат на нас, или са „чудовища на злото“. Въпросната алтернатива е фикция. Това обаче, че те не желаят да опознаем външния им вид, не е фикция.

— Защо?

Накамура наведе глава със съжаление.

— Ако знаех, възелът вече би бил развързан и колегата Полассар нямаше да подготвя сидераторите. Осмелявам се само да направя едно плахо предположение. Японското въображение е различно от европейското. Дълбоко в традициите на моята страна лежи маската. Макар и да не желаеха нашето присъствие на планетата и с все сили да се противопоставяха на него, квинтяните от самото начало — според мен — не са го изключвали. Все още ли не виждате връзката? Вие може да видите квинтяните и дори да не разберете, че сте ги видели. Прожектирахме им приказка с човекоподобни герои. Аз не мога да ви вдъхна смелост — имате я повече от мен. Но мога да ви дам един съвет…

Замълча за миг и вече без усмивка, изговаряйки бавно думите, каза:

— Съветвам ви да проявите смирение. Не предпазливост. Нито пък доверчивост. Съветвам ви да проявите смирение, тоест да бъдете готов да приемете, че всичко, буквално всичко, което видите, е по-различно, отколкото изглежда…

Така завърши разговорът. Едва по време на полета Темпе схвана упрека, който се съдържаше, в думите на Накамура. Тъкмо той с предложението си за онази приказка беше издал на квинтяните как изглеждат хората. Пък може и да не беше упрек.

Изгревът на планетата прекъсна размислите му. Непорочно белият диск, заснежен с кълбетата на облаците, без следи от ледения пръстен и катастрофата, изплува кротко от тъмнините и изблъска чернотата с бледите прашинки: на звездите извън монитора. Далекомерът оживя, затрака припряно, цифровите показания се сменяха бързо. От север, по протежение на насечените с фиорди крайбрежия на Норстралия, настъпваше студен фронт, а отвъд океана Хепария се виждаше силно скъсена на източната кривина на планетата — само нейната ледена полярна шапка просветваше под тъмното заоблачаване.

„Хермес“ се-обади, съобщи, че след двадесет и осем минути ракетата ще навлезе в атмосферата, и препоръча малка поправка на курса. Герберт и Кирстинг следяха от залата за управление как функционират сърцето и белите Дробове, както и електрическите потенциали на мозъка на пилота. Командирът, Накамура и Полассар в залата за навигация не изпускаха от очи ракетата, готови при нужда да се намесят. Не беше конкретизирано нито при каква нужда, нито с каква намеса щяха да помагат, но самият факт, че главният физик и главният енергетик стояха До Стеергард в готовност, повишаваше настроението на борда, въпреки че то и без това си беше добро. Телескопите, които проследяваха „Земя“, даваха ясен образ на нейното сребристо вретено, като регулираха увеличението така, че ракетата да остава в центъра на млечнобелия фон на Квинта. Най-сетне ГОД разпръсна по екрана на пустия дотогава атмосферен монитор оранжеви цифри: ракетата беше навлязла в разредените атмосферни газове на двеста километра над океана и беше започнала да се загрява. Върху облачните морета падна дребната й сянка, устремно носеща се по безупречната им белота. Компютърът за директна връзка предаваше на залпове от импулси последните данни за полета — след миг възглавницата от плазма, разпалена от триенето в гъстите слоеве на атмосферата, щеше да прекъсне връзката.

Навлизането на „Земя“ в атмосферата беше отбелязано със златна искра. Тя започна да нараства, сигнализирайки, че пилотът вече намалява скоростта с обърната тяга. Когато ракетата се гмурна в облаците, сянката и изчезна. Дванадесет минути по-късно цезиевите часовници на предвиденото и реалното време слязоха до единица, след което спектрографът, следящ реактивната струя на приземяващата се ракета, ослепя и след поредица от нули изписа последната, класическа в космоплаването дума — BRENNSCHLUSS 62 62 Изключване (прекратяване на работата) на ракетния двигател. — Б. пр. .