Станислав Лем - Фиаско

След въвеждане на новите разпоредби, определени от Темпе като „военно положение“, настроението и при вечерята не се повиши — корабната каюткомпания сякаш беше манастирска трапезария с наложен суров обет за мълчание. Астронавтите ядяха, без да обръщат внимание какво слагат в устата си, предоставяйки на стомасите цялата отговорност за храносмилането, докато те самите още не можеха да преглътнат следобедното изявление на Стеергард. Командирът им бе представил плана на операцията. Говореше толкова тихо, че едва го чуваха, а който го познаваше добре, знаеше, че зад леденото му спокойствие се крие ярост.

— Поканата е клопка. Ако греша, което бих желал, ще настъпи контакт. Не виждам обаче основание за оптимизъм. Присъствието на неутрална държава на една планета с най-малко стогодишна война и космическа сферомахия е възможно, но не е възможно тя да приеме госта без съгласието на воюващите страни. Според съобщението те са дали това съгласие. Опитах се да обърна ситуацията, тоест да приема, че ние сме един от генералните щабове на Квинта, и да отговоря на въпроса как ние бихме реагирали на апела, отправен от пришълеца към цялото население на планетата. Този щаб би трябвало да знае вече доста за бойния потенциал на госта. Знае, че не може да го унищожи в космическото пространство, тъй като вече се е опитал да направи това с достъпните средства — макар и не с всички. Знае, че пришълецът не е агресивен, при все че се е опитал да ги принуди към контакт с демонстрация на сила — насочена към ненаселената луна, въпреки че по-лесно би могъл да удари в ледения пръстен, на който и без това малко му трябва, за да се разпадне. Знае също, разбира се, че ако не самият той — в кратковременно съглашение с противниците, то във всеки случай Квинта е главният виновник за катастрофалните последици от луноклазъма. Подчертавам, той го знае със сигурност, защото военни действия в космически мащаб не може да се водят, без да се разполага с висококвалифицирани учени. По-нататъшната информация на щаба се основава на предположения. Свойствата на гравитацията, включително и възникването на Черни дупки, се опознават доста време преди тя да се овладее. Те са били изненадани от начина, по който отблъснахме нощната им атака. Ако обаче имат що-годе кадърни физици, разбират, че за един кораб, кацнал на планетата, гравитационната дефанзива е също толкова самоубийствена, колкото и офанзивата. От относителността не може да се изведе такава конфигурация на затворено в себе си гравитационно поле, при която корабът, излъчващ това поле, да не унищожи и себе си заедно с планетата.

Възнамерявам да изпратя две ракети, крито ще кацнат на указаното място. Предполагам, че те няма да открият и най-малка заплаха. Ако целта им е да примамят „Хермес“ на планетата, тези ракети ще се върнат. Те едва ли ще се върнат с празни ръце — специално за тях там ще се инсценира нещо, та ние да се изпълним и с доверие, и с любопитство. Гостоприемните квинтяни ще ни обяснят, че истинският контакт представлява среща на живи същества с живи същества, а не с машини. На това трудно може да се възрази. Тъй че, ако, общо взето, нещата се развият както току-що ви ги представих, „Хермес“ ще кацне на планетата и тогава ще се разиграе последният акт. Щом ракетите се върнат — без обаче да ги приемаме на борда, понеже след всичко, което се случи, предпочитам сто пъти да прекалях предпазливостта си, отколкото веднъж да проявя недоглеждане, — ще обявим, че кацаме с кораба.

Пристъпвам към подробностите на операцията. След изстрелване на ракетите ще се насочим с намалена тяга от Квинта към Секста. И двете планети са в благоприятно, за нас положение спрямо слънцето; нашите сонди вече изследваха Секста и знаем, че тя е планета без атмосфера и с висок сеизмизъм, затова не е била подходяща нито за колонизиране, нито за монтиране на военни бази. Угрозата от страна на Секста би била по-голяма, отколкото от страна на врага.

Ще навлезем в сянката на тази планета, а излезлият от нея „Хермес“ от разстояние по нищо няма да се отличава от нашия кораб. Отблизо не би било така, но аз се надявам, че докато не навлезе в атмосферата, те няма да му пречат. От гледна точка на сидеристиката биха могли да го атакуват още в йоносферата. Не ми се вярва обаче да постъпят по този начин. След като кацне меко, невредимият кораб би бил значително по-ценна плячка. Той ще бъде и значително по-уязвим от приготвящия се за кацане кораб, който има шансове да маневрира или избяга.