Станислав Лем - Фиаско

Неутралната ужким държава, която бе изразила съгласие да приеме ракетите, при по-нататъшните преговори беше ч настояла те да нямат връзка с „Хермес“, защото такова условие били поставили „съседните държави“. Действително, щом атмосферата на планетата погълна двете сонди, тя ги обви със засилена шумова преграда във всички вълнови диапазони. Ако бяха съоръжили пратениците си с лазери, способни да пробият шумовата обвивка, биха нарушили дадената дума. Това неспазване на условията щеше да се прояви още по-явно, ако „Хермес“ започнеше да мушка облачните морета и радиохаоса с шишовете на лазерите си.

Не им оставаше нищо друго, освен да следят Квинта, скрити зад Секста, чрез облаците холографски очички. Операцията бе синхронизирана така, че двете ракети да се спускат бавно по небосклона и да стигнат над планетата точно тогава, когато „Хермес“ навлезе в сянката на Секста. Всички се събраха в залата за управление, очаквайки критичния час.

Бялата от облаци планета изпълваше екрана на главния монитор; добре се виждаха рояците бойни сателити, които пълзяха по облачния диск като черни точки. За да могат да наблюдават навлизането на ракетите в атмосферата, в хиперголовото им гориво бяха добавени натрий и технеций; първият придаваше на реактивната струя яркожълт цвят, а вторият ги идентифицираше чрез спектралната си линия, отсъствуваща от спектъра на местното слънце и квинтянските орбитери. Откакто се бяха гмурнали в облаците, тъмните пламъчета от триенето в атмосферата и струята от спирачните агрегати започнаха да се замазват; тогава милиардите очи, развели невидима грива на милион мили зад килватера на „Хермес“, концентрираха вниманието си по протежение на допирателната в точката на заплануваното кацане и не напразно: като се приземиха на твърдата почва няколко секунди една след друга, двете ракети дадоха сигнал за пристигане в целта чрез модулирани натриеви светкавици, за да угаснат веднага след това.

Операцията навлезе в последната фаза. Дънната броня на „Хермес“ се разтвори като огромни сводести порти и от Сезам в космическото пространство бе избутан огромният метален цилиндър, предназначен за лабораторна карантина на сондите. Харрах изглеждаше особено доволен от тази хитрост. Другите бяха приели тактиката на Стеергард и работата вървеше спорно, макар и без ентусиазъм — поводи за радост нямаше. Затова пък първият пилот дори не криеше злорадството си, че ще строшат врата на това войнствено планетно чудовище. Чакаше с нетърпение завръщането на ракетите от планетата, като се надяваше, че те ще довлекат възможно най-лошата зараза — като че ли бруталната конфронтация на силите беше част от плановете на експедицията. Темпе се въздържаше да коментира неговите изказвания, но се замисляше какви промени в психиката на Харрах регистрира ГОД и направо го беше срам за колегата му. Но понякога и той самият не знаеше какво предпочита: натрупаните у екипажа настървение и гняв да се окажат неоснователни или онези да ги принудят да вземат възможно най-лошото решение. Да, и той самият вече виждаше в тази цивилизация враг, абсолютно зло, което със самата си същност оправдава постъпките им. На борда вече нямаше тайни. Угасеният и замаскиран солазер се зареждаше със слънчева енергия не за сигнализация, а за нанасяне на лазерни удари. След 48 часа холографският облак съобщи, че пратениците се връщат. Щом излязат извън орбитата, по която се носеха остатъците от луната, ракетите трябваше да се обадят в ултракъсовълновия диапазон. Ясни сигнали идваха само от едната, другата предаваше неразбираема бъркотия от кодове.

Стеергард раздели хората си на три групи: на пилотите нареди да изведат фалшивия „Хермес“ на траектория около слънцето, на физиците — да приемат ракетите в цилиндричната камера, а на лекарите и Кирстинг — да направят биологично проучване на ракетите, ако втората група прецени това за възможно. Макар и поделен, екипажът бе наясно за общата ситуация.

Следейки празния гигант, който потегли по пътя си, без да бърза, въпреки че по корпуса му още искряха огънчетата на автоматичната заварка, Харрах и Темпе поддържаха връзка с групата на Накамура, която очакваше ракетите. Полассар не изключваше обикновена авария в дрънкащия безсмислици предавател. Харрах бе сигурен, че това е работа на квинтяните — толкова сигурен, колкото и че има два крака; Харрах просто искаше измамата им по-скоро да излезе наяве и да им заседне като лазерна кост в гърлото. Темпе мълчеше и се чудеше как един дотолкова надъхан с омраза и ярост човек може все така да изпълнява задълженията на първи пилот. Очевидно можеше, щом ГОД не бе информирал командира за неговото състояние. А може би всички вече бяха обхванати от обща лудост?