Станислав Лем - Фиаско

Онзи „Хермес“ ще приема и предава радиосигнали и ще има двигател, осигуряващ кацането — наистина, еднократно. Няма да поддържа пряка връзка с лае. Завършвам: в зависимост от начина, по който бъде посрещнат той, ще отговорим и ние.

— Содом и Гомора ли? — попита тогава Араго.

Стеергард гледа доста дълго монаха, преди да му отговори с нескрита язвителност:

— Не, няма да излезем извън Светото писание, ваше преподобие. Но ще използуваме само първото издание. Новото вече не е актуално, след като неведнъж подлагахме бузата си. Днес няма да има обсъждане. То е безпредметно, щом не ние, а те правят избор между Стария и Новия завет. Солазерът пренастроен ли е?

Ел Салам отговори утвърдително.

— А ГОД работи съгласно СГ? Добре. Сега да пристъпим към преговорите относно кацането на ракетите. С това ще се заемат колегите Ротмонт и Накамура. След вечерята обаче.

Никой не видя старта на ракетите. Изстреляни в полунощ под контрола на автоматите, те се понесоха стремително към Квинта, а „Хермес“ им обърна гръб и увеличава ускорението чак до разсъмване; за да стигне до отдалечената на 70 милиона километра Секста, се нуждаеше от почти осемдесет часа при хиперболична скорост. В електронните лаборатории, вече бе започнато производството на неизползувани досега в разузнаването дисперти — „дисперсионни диверсанти“, наричани още пчелни очи. Те представляваха милионни рояци от микроскопични кристалчета. Разпръснати из милионите кубически мили на пространството около Секста, трябваше да станат зрението на „Хермес“ — разхвърляни зад кораба, те се превръщаха в негови невидими, далечни очи. На Земята се прилагаха в апикографията 59 59 От apis — пчела (лат.). — Б.пр. ; всяко кристалче, по-малко от песъчинка, бе прозрачна игличка, отговаряща на един оматид от пчелното око.

„Хермес“ влачеше подире си този зрящ шлейф, за да се скрие зад Секста и от там да наблюдава съдбата на компютърните си посланици. В същото време корабът изхвърли в съответния фрагмент от орбитата телевизионни сонди с ярка реактивна струя — своите „официални очи“, които квинтяните можеха и трябваше да забележат.

В залата за управление бе дежурен Темпе. Харрах му донесе да види един стар вестник, събудил раздразнението му, което той изля пред другаря си. Вестникът беше от времето, когато на Земята се водеше ожесточена дискусия по въпроса за участието на жени в експедицията. Първо му прочете откъс, посветен на семейния живот, който би трябвало да заема достойно място в експедиции като тази, заедно с оскърбленията, хвърляни от представителките на вечно пренебрегвания нежен пол върху SETI, изцяло завладяна от мъжката мафия. Това така го бе възмутило, че беше готов да скъса вестника. Темпе придържа със смях ръцете му — независимо от съдържанието вестникът беше уникат, ценен експонат в съзвездието Харпия, попаднал кой знае как в багажа на, Харрах (както твърдеше самият той). Темпе бе на друго мнение, но не го изказа. С буйния си темперамент Харрах се нуждаеше от такива статии, за да има поводи да сипе огън и жупел. Тези искания за равноправие бяха толкова очевидно идиотски, че не си струваше да им се обръща внимание. Жени — значи съпруги и майки, значи — деца, ясли, забавачки, докато те се носеха стремително през пространството със заредени сидератори, на кораб, който при цялата си мощ беше прашинка в сравнение с чуждата цивилизация, която ги бе погълнала със сферомахията си, от векове изхвърляна в Космоса. По този въпрос се бяха излели морета от печатарско мастило. Мюсюлманите изпращаха на фронта дванайсетгодишни момчета, но не и бебета в колички. Харрах безкрайно съжаляваше, че не може тук, сега, на четири очи да каже на авторката на тези глупости какво мисли за нея. Пред пултовете за управление Темпе ту проверяваше курса и пробягващите вече по мониторите очертания на нарастващия сърп на Секста, ту, без да го прекъсва, стрелваше с кос поглед Харрах, който продължаваше лекцията си пред единствения слушател. Не искаше да налива масло в огъня, още повече че не бяха сами: ГОД бдеше над тях. Не познаваше достатъчно добре устройството на компютрите, за да бъде сигурен, че една толкова съобразителна, интелигентна и паметлива машина няма да има поне капчица индивидуалност. А Накамура наистина ли съчувствуваше на отец Драго? Мравки полазиха по гърба му само при мисълта, че би могъл да се намира на мястото на апостолическия пратеник.

В същото време по нареждане на командира Драго и Герберт обсъждаха въпроса дали квинтяните са разпознали биологичните белези на хората, изследвайки построените от тях ракети. Въпреки че те бяха акуратно стерилизирани, преди да потеглят към планетата, така че на повърхността им да не остане нито една клетка от кожната тъкан на пръстите, нито една бактерия, присъща на човешкия организъм, макар да бяха изградени без участието на хора, а енергетичните им източници и средствата за обмен на информация да отговаряха на равнището на земната техника отпреди осемдесет години, Стеергард не възнамеряваше да прибере на борда електронните пратеници след завръщането им. Още първите продукти на чуждата цивилизация, уловени от „Хермес“, бяха разкрили изумителното майсторство на квинтяните в паразитното инженерство. Завърналите се ракети можеха да донесат освен информацията — и важна, и невинна — гибел: не под формата на атакуващи мигновено зарази, а на вируси или ултравируси с дълъг период на латентно действие. Затова командирът беше помолил лекарите и Кирстинг да помислят върху някакви предохранителни мерки.