Станислав Лем - Фиаско

Цял осветен, карантинният цилиндър прие с разтворена паст ракетите. След първоначалното изследване, направено с автомати, физиците не можеха да решат дали повредата в едната ракета има случаен характер, или е умишлено причинена, което много разгневи Харрах, та нали той знаеше това най-добре: мръсни номера на квинтяните! След един час обаче се оказа, че сондата е загубила част от антената си и излъчвателя на носа при сблъсък с неголям метеорит или метално парче. В тази система подобни сблъсъци не бяха рядкост.

На отдалечаващия се празен близнак на „Хермес“ още тлееха последните заваръчни шевове, вече можеше да му се подаде тяга, но пилотите изчакваха заповедта на командира. Стеергард не се обаждаше, той на свой ред чакаше резултата от експертизата: в какво състояние се бяха върнали ракетите и — lastby not least 60 60 Последно по ред, но не и по важност (англ.) — Б. пр. — какви вести носеха.

Вестите се оказаха доста странни, а ракетите — ако не се брои случайната повреда, — непокътнати и незаразени с нищо. Като чу това, Харрах не се сдържа:

— Що за коварство!

— В края на краищата, нали дори в Содом е имало някакъв си Лот — отбеляза Темпе. Ужасно му се искаше да научи сензационните новини от Квинта, които се бавеха. Накрая Накамура се смили над пилотите и им прожектира резултатите от разузнавателния полет, предавани от цилиндричната камера извън кораба.

Започваше с приказка — същата, която солазерът беше предал на планетата. После следваше дълга серия от пейзажи: навярно природни резервати, незасегнати от цивилизацията. Морски крайбрежия, обливащи пясъка вълни, червено залязващо слънце и ниски облаци, горски масиви, с по-тъмнозелен цвят от земните гори — грамадните корони на някои дървета бяха почти кафяви.

На този непрекъснато променящ се фон светнаха надписи:

ПРИЕМАМЕ КАЦАНЕТО НА ЕДНА ВАША РАКЕТА С МАСА ДО 300 000 МЕТРИЧНИ ТОНА ПРИ ГАРАНТИРАНЕ НА ВАШАТА ПАСИВНОСТ И ДОБРА ВОЛЯ СТОП ЕТО КОСМОДРУМА СТОП

От тежката зелена мъгла изплува огромна площ, гледана от невъобразими висоти. Лъщеше матово като втвърден живак. На нея стърчаха изумително източени игли, подредени на равно разстояние една от друга, като фигури на шахматна дъска — сталагмити с безупречно бял цвят и остър връх, които растяха. Да, растяха: всъщност те се издигаха нагоре, всеки омотан в долната си част със златиста мрежа, докато накрая застинаха неподвижни. По напълно безоблачния далечен хоризонт летяха птици — всяка с четири, бавно размахвани криле. Носеха се като жерави, отлитащи в топлите страни. Навярно бяха с огромни размери. Долу, при сталагмитите, в които човешките очи вече бяха разпознали ракети, се виждаха същински тълпи, които се вливаха във вътрешността на белите кораби по широки, наклонени трапове. Всички гледаха втренчено и напрягаха поглед, за да видят най-сетне квинтяните, но резултатът беше такъв, какъвто, ако някой гост от Нептун би се опитал да различи как изглеждат хората, наблюдавайки претъпкан олимпийски стадион от мили разстояние. Разноцветната, поклащаща се гмеж все така обсаждаше траповете и все така се вливаше като река в снежнобелите кораби. По корпусите им на вертикални редове от йероглифи блестяха Нечетливи знаци. Тълпата оредя и всички очакваха бялата флотилия да стартира, тя обаче започна внушително бавно да пропада.

Бронзовозлатистите паяжини окапваха от корпусите като изгнили, очертавайки неправилни кръгове. Над гладкото живачно езеро скоро останаха да стърчат само белите носове, но после и те потънаха в червения мрак на шахтите; над тях не се затвориха никакви люкове или врати, а самият помътнял живак. Околността опустя. На екрана бавно изпълзя членестоного — не жива твар, а несъмнено механична, с плоско отсечена муцуна. От нея избликваха фонтани от светла, жълтеникава течност, която се разливаше и същевременно кипеше като вряла вода, а когато изкипя цялата, живакът почерня като битумно езеро, членестоногото се изви в лък, средните му крака увиснаха във въздуха, то се обърна право към гледащите го хора и отвори четирите си очи — или може би четири прозореца? Четири фара? Но те изглеждаха като големи, рибешки, кръгли, учудени очи с тясна ивица метален ирис и черна лъскава зеница. Механичното транспортно средство сякаш се взираше в тях със загрижена вглъбеност. Взираше се с четирите си зеници, които вече не бяха кръгли, а се стесняваха като у котка, а в центъра им нещо изсветляваше, трептеше синкаво. После то пак се отпусна върху черната повърхност и поклащайки се досущ стоножка, изтича в тръс извън по-лезрението. На небето сега нямаше птици, а надписи: ТОВА Е НАШИЯТ КОСМОДРУМ ПРИЕМАМЕ ВАШЕТО ПРИСТИГАНЕ СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ СТОП