Джон Лескроарт - Мотивът

— Той изпълни точно нарежданията й и застана на прага.

— Сега иди в средата на стаята и вдигни ръце върху главата си.

Той се подчини и я чу как влиза след него и затваря вратата.

— Обърни се. — Заповедите продължиха да се сипят, конкретни и организирани: — Свали си дясната ръка — обаче бавно, много бавно — и разкопчай напълно якето си. Благодаря ти. Свали го, спокойно и бавно, и го пусни на пода зад гърба си. Дръпни се от него. Веднага!

Здраво стискаше пистолета в едната си ръка. Глицки забеляза колко свойствено изглежда с него и в същото време колко неузнаваемо се е променила. Косата й беше не толкова къса, колкото неравно накълцана. Не носеше червило и грим, със сребърната обеца на изрусените вежди тя беше станала почти напълно анонимна. На вид приличаше на отнесена, по-възрастна и жалка бездомница, на изпаднал уличен актьор, от когото хората естествено искат да отвърнат поглед.

Само че тя не сваляше очи от него.

— Изпъни лявата си ръка напред, както правя аз. А сега извади с дясната си ръка, само с палец и показалец, оръжието от кобура и го остави на пода. Изправи се. — Вдигна собствения си пистолет до гърдите му и Глицки си помисли, че ще го екзекутира. Само че вместо това тя опъна ръка и му нареди: — Назад. Мърдай.

Задната част на коленете на Глицки се удари в дивана и той тежко и тромаво седна. Тя се приближи до пистолета му, вдигна го и го прибра в джоба на гащеризона си.

— Вдигни и двата си крачола до коленете. Добре, можеш пак да ги свалиш. Сега сложи ръце на тила. Преплети пръсти. — Без да сваля очи или оръжието си от него, тя отиде в откритата кухня на три метра по-нататък и постави един метален стол на килима в средата на стаята. — Кой си ти?

— Ейб Глицки.

— От полицията в Сан Франциско?

— Да.

— Трябва да те научат как да следиш хора. Никак не те бива.

— Ще го имам предвид следващия път.

Само че тя не продължи този разговор, който според него можеше да го представи в по-човешка светлина, което от своя страна можеше да я накара да се замисли дали да го убие. Глицки обаче знаеше, че тя ще трябва да го направи, за да защити самоличността си и семейството си.

— Значи тогава става дума за Пол — простичко каза тя.

— И за Дорис. — Глицки трябваше да я накара да не спира да говори, дори и да се налага да й пуска въдички. — Помниш ли Дорис?

Раздвижи рамене, все едно ги сви.

— Така й беше писано. В света има милиони като Дорис, които изпълняват предназначението си и след това си отиват. Иска ми се да не се бе наложило. — Добави, сякаш тъкмо й бе хрумнало: — Смятах, че съм приключила с убийствата. Само че тя няма да липсва на никого. Тя нямаше никакво значение.

— Ами Пол?

— Няма да говорим за Пол. Всъщност нямаме какво повече да си кажем. — Погледът й се премести към пистолета в ръката й.

— Напротив има — погледна той в дулото. Ако то помръднеше, щеше да се опита да се хвърли върху нея и вероятно щеше да умре. Само че може би още не бяха стигнали до този момент. — Не разбирам какво се е случило. Двамата сте живеели заедно. Щели сте да се жените.

Тя поклати глава, сякаш за да прогони мисълта, и остро каза:

— Обичах го. — След това по-спокойно: — Обичах го.

— Но си го убила?

— Убих го. Аз правя това. Предавам хората и след това ги убивам. Или пък го прави някой друг.

Глицки рискува да пусне ръцете си и бавно да ги спусне в скута си.

— Защо?

— Защото нямам избор. Той не ми даде избор. Толкова му се молих.

— За какво?

— Да не им позволява… как се казва? Не е точната дума. Да не го разследват.

— За какво?

— За номинацията.

Всеки нерв на Глицки пулсираше напрегнато. Знаеше, че ако иска да получи шанс да живее, трябваше да разпознае удобния момент за части от секундата и да се възползва от него.

— Имаш предвид поста му в кабинета?

— Да, в правителството.

— И е трябвало да го проучат?

— Да, от ФБР. Само че ти не разбираш — той нямаше нужда от този пост. Имаше положение, власт, пари и любов. Не се нуждаеше от това. Толкова го умолявах да не им позволява да го правят.

— Защото ако си запознат, щяха да стигнат до теб.

Тя кимна.

— Нямаше как. Аз бях негова годеница и бъдеща съпруга. Щяха да проучат и мен.

— Можеше да го напуснеш. Така нямаше ли да бъде по-добре?

— Разбира се, ако беше възможно. Да не мислиш, че нямаше да го направя? Само че каква полза? Бях твърде близка с Пол. Щяха да ме проверят въпреки всичко.

— Но ФБР вече знаят коя си. Ти си в програмата за защита на свидетели.