Джон Лескроарт - Мотивът

— Може би убиецът е човекът, от когото е била защитена.

— Решено бе, че не това е причината.

Глицки притиска слепоочията си и прокарва пръст по белега на устната си.

— Решено било…

— Така ми казаха. — По лицето на Шайлър не помръдва нито едно мускулче. Ръцете му са сключени на масата пред него. Може би донякъде познава Глицки, но това изобщо не е личен разговор. Това е работа на Бюрото.

— И за какво е била под защита?

— Това е секретна информация. — След това по-меко: — Не знам.

— Някакъв начин да разберем?

Свиване на рамене.

— Ами сега, когато може и да се окаже жива?

— И аз попитах за това. Май ни е измамила.

— Значи наистина е изчезнала?

— Така чух.

— Но защо й е да го прави? Защо да се отказва от защитата ви, ако й е вършила работа?

— Нямам представа — поклаща глава Шайлър.

Глицки се старае да говори спокойно:

— Нека те попитам нещо, Бил. За личното ти мнение. Възможно ли е някой от Бюрото да й е помогнал за това?

— За кое?

— Да изчезне.

След минутка той кимва.

— Има такава слаба възможност, струва ми се, само че не и ако тя включва убийството на Хановър и на друг гражданин и опожаряването на къщата.

— Но ти си съгласен, че може да е била и тя?

— Възможно е. Нямам мнение. Официално тя все още е мъртва.

— Не е мъртва. Няма труп.

— Добре, ти го знаеш от една седмица. Но преди това тя е била мъртва десет месеца. За системата тя все още е мъртва.

Това не беше войната на Глицки. За него нямаше значение какво гласи официалната постановка — мъртва или изчезнала.

— Знаеш ли кой е бил връзката й?

В очите на Шайлър проблясва искрица. Прави услуга на Глицки, а той иска да го прескочи и да отиде още по-нависоко?

— Не. Няма да ми кажат, дори да попитам.

— Пак ли е секретно?

— Така работим.

Вече наистина ядосан, Шайлър започва да се измъква от сепарето.

Глицки протяга ръка, докосва неговата, спира го.

— Тя е жива, Бил. Възнамерявам да я намеря, но ми трябва нещо, за което да се хвана. Трябва да знам коя е тя.

— Напиши молба. — Излиза от сепарето. — Ако някой поиска да говори, ще те повикат.

Глицки беше убеден, че единствената реална възможност да открие Миси Д’Амиен е чрез огромната сума пари, която беше откраднала. Едва ли би носила парите със себе си в брой. Трябваше да ги остави някъде, дори и само за да са на сигурно място. Затова на следващия ден след срещата си с Шайлър той направи известни проучвания в местния клон на отдела за вътрешна сигурност и най-накрая успя да се свърже със Службата за разследване на финансови престъпления към държавната хазна, известна като СРФП. Не смееше да се надява много, че финансовото разследване ще даде големи резултати, защото вече знаеше, че номерът на социалната осигуровка на Миси не е активен заради привидната й смърт. Само че нямаше друга следа, по която да тръгне.

В качеството си на полицай Глицки имаше правото да отправи така наречената Молба 314 (а) по силата на законовите разпоредби. В същото време той изпрати молба до министъра на правосъдието, с която обясняваше, че човекът, когото разследва, се намира в Програмата за защита на свидетелите и че съгласно съответните параграфи от Наказателния кодекс е обвинен в „престъпление, което се наказва с повече от една година лишаване от свобода или е престъпление, свързано с упражняването на насилие“.

Молба 314 (а), която първоначално бе целяла контрол над финансовите операции на терористични групировки, всъщност се бе превърнала в основно средство за разкриване на прането на пари. Глицки знаеше, че с този подход са преплетени много проблеми, свързани с правото на личен живот, с Първата поправка, с намесата на правителството в частния живот на гражданите, — само че това не бяха негови проблеми. Не и сега. Освен това подходът му се струваше някак назадничав. За свое учудване обаче по време на разследването си той установи, че банките и другите финансови институции — дори в Америка след терористичните нападения от 11 септември — не се стараят особено да установяват самоличността на клиентите си.

В Калифорния и в няколко други западни щати банките наемат частни компании, които да удостоверят валидността на адресите и да поддържат бази данни най-вече въз основа на информацията от шофьорската книжка, например. Обаче тези проверки са свързани само с установяването на това дали сведенията са в нужния формат. Например дали датата на раждане е изписана в поредността месец, ден, година. Или дали адресите по местоживеене не са в действителност адресите по месторабота. Или че номерът на социалната осигуровка има девет цифри, разположени на серии — макар че недействителните номера поради смърт са маркирани.